Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Имаш думата ми — отново се зарече Квинт Серторий.
След като младежът си взе сбогом, Сула погледна иронично началника си.
— Малкият Серторий твърде успешно те кара да играеш ролята на квачка, която е седнала да си мъти яйцето.
Марий му се сопна:
— Глупости! Той просто ми се пада братовчед по майчина линия, а аз съм много привързан към майка му.
— Не ще и дума — ухили се Сула.
Марий прихна да се смее.
— Хайде сега, Луций Корнелий, да не искаш да кажеш, че обичаш младия Серторий по-малко от мен?
— Не отричам, че е така. Но все пак той никога не ме е карал да изглупявам.
— Ментулам како! — наруга го Марий и с това сложи точка по въпроса.
Рутилия, единствената сестра на Публий Рутилий Руф, се радваше на рядката чест да се е женила за двама братя последователно. Първият й съпруг беше Луций Аврелий Кота, който четиринадесет години по-рано беше заемал консулската длъжност заедно с Метел Далматик Понтифекс Максимус — по същото време, когато Гай Марий бе получил мандата си на народен трибун и бе наложил ветото си на проектозакона на Метел Далматик Понтифекс Максимус.
Рутилия се бе омъжила за Луций Аврелий Кота още като момиче, докато той вече бе имат един брак зад гърба си, от който му беше останало деветгодишно момче — наречено като него Луций. Двамата се ожениха една година след изравняването на Фрегела със земята заради бунта на жителите й срещу Рим, а в годината, когато Гай Гракх получи своя първи мандат на народен трибун, им се роди дъщеря, Аврелия. По това време синът на Луций Кота беше десетгодишен и раждането на сестричката му го радваше много, най-вече защото си бяха допаднали с мащеха си Рутилия.
Когато Аврелия навърши пет години, баща й Луций Аврелий Кота внезапно почина, само няколко дни след приключването службата му като консул. Вдовицата му Рутилия, тогава едва на двадесет и четири, потърси утеха в обятията на по-малкия му брат Марк, който още не се беше женил. Между двамата пламна силна любов и след като получи съгласието на баща си и брат си, само единадесет месеца след смъртта на Луций Кота, Рутилия се омъжи за девера си. Под негова закрила попаднаха и доведеният й син Луций, който се падаше племенник на Марк, и дъщеря й, също негова племенница. Но семейството продължи да расте: не мина и година и Рутилия роди на новия си съпруг син — Гай, още една година след това — втори, Марк Младши, и най-накрая, седем години по-късно — трети, Луций.
Аврелия си остана единственото момиче в семейството и положението й наистина си заслужава да бъде описано: от страна на баща си имаше природен брат, доста по-голям от нея, от страна на майка си — трима по-малки природени братя, които при това й се падаха едновременно и първи братовчеди, защото баща им й беше чичо, както нейният баща им се падаше чичо. Онези, които не знаеха за тези сложни семейни отношения, нямаше как да не се объркат, особено ако им ги обясняваха самите деца.
— Тя ми е братовчедка — посочваше Гай Кота Аврелия.
— Той ми е брат — посочваше на свой ред Аврелия Гай Кота.
— Той ми е брат — казваше тогава Гай Кота по адрес на Марк Кота.
— Тя ми е сестра — беше репликата на Марк Кота.
— Той ми е братовчед — завършваше победоносно Аврелия и сочеше Марк Кота.
Играта можеше да продължи с часове и нищо чудно, че повечето им познати така и не можеха да разберат кой какъв е. Не че тези сложни кръвни връзки смущаваха, което и да било от децата, свикнали да живеят един за всички, всички за един, които не само се обичаха помежду си, но и изпитваха еднаква близост към Рутилия и втория й съпруг.
Родът на Аврелиите беше една от Знатните фамилии, а разклонението на Котаните вече отдавна си беше извоювало трайно място в Сената, макар и да бе влязло в състава на римския нобилитет сравнително скоро, защото скоро негов представител беше заел консулския куриатен стол. Богати поради мъдрите вложения, наследяването на големи площи обработваеми земи, както и поради множеството сполучливо сключени бракове със силните на деня, Аврелий Котаните можеха да си позволят сами да отглеждат многобройните си синове, без да търсят осиновител за никого от тях, и в същото време да осигурят внушителна зестра за дъщерите си.
Затова и челядта, която Марк Аврелий Кота и жена му Рутилия бяха отгледали под покрива си, представляваше интерес за всеки, който искаше да сроди сина си или дъщеря си с богат и представителен род. Децата обаче можеха да се похвалят не само с това, но и с красотата си, която естествено се набиваше най-много на очи у единственото момиче Аврелия.
— Неотразима е! — казваше за нея лудият по сладостите и разкоша, но пък и наистина неотразим в очите на околните Луций Лициний Крас Оратор, който бе и един от най-настоятелните и важни почитатели на Аврелия.