Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Когато Аврелия беше на шестнайсет, а Корнелия, майката на Гракхите — на осемдесет и три, Марк Аврелий Кота и жена му Рутилия, които имаха път към Мизенум, направиха нещо като служебно посещение у Корнелия; „служебно посещение“ едва ли бе най-точното определение, защото и двамата изпитваха искрено вълнение да се видят с известната римлянка. Със себе си двамата родители бяха помъкнали и цялата си челяд, включително по младежки надменния Луций Аврелий Кота, който, вече двадесет и шест годишен, не се смяташе за член на семейството. Всички бяха получили изричното нареждане да се държат кротко като мишчици — да няма тичане, да няма щипане и пляскане, да няма събаряне на столове; който се осмелеше да не се подчини, очакваше го бавна и мъчителна смърт.
Оказа се обаче, че Кота и Рутилия са се престарали с подобни заплахи, които по принцип бяха чужди на благия им характер. Корнелия, майката на Гракхите, знаеше по-добре от всеки друг как трябва да се държи една стара жена с малки и не чак толкова малки момченца, а пък внучката й Семпрония беше само една година по-малка от Аврелия. В действителност домакинята беше много щастлива, че са й дошли на гости толкова буйни деца, и им отдели много повече време, отколкото в друг случай биха й позволили преданите роби — те се страхуваха за крехкото й здраве, пък и на онзи, който за пръв път я виждаше, не можеха да не направят впечатление посинелите й устни.
Аврелия беше като омагьосана от старата жена; струваше й се, че срещата с нея я е вдъхновила да живее, и затова тържествено се зарече, като порасне, да се опита да възпита у себе си същата римска сила, същата римска издръжливост, същата римска почтеност и същото римско търпение, които притежаваше Корнелия, майката на Гракхите. Именно след това гостуване в библиотеката й се появи всичко написано от старата патрицианка; а с четенето на спомените и писмата й съвсем естествено дойде и твърдото решение на Аврелия да следва във всичко своя новопоявил се кумир.
Визитата така и не се повтори. Още следващата зима Корнелия, майката на Гракхите, умря, както си седеше на стола с гордо изправена глава, държейки ръката на любимата си внучка. Тъкмо й беше съобщила за официалното й сгодяване с Марк Фулвий Флак Бамбалио, единствения оцелял представител на фамилията на Фулвий Флаките, намерили смъртта си покрай Гай Гракх, когото бяха подкрепяли. Според старицата било прекрасно, че тя, младата Семпрония, която оставаше единствена наследница на големите богатства на рода си, щеше да ги дари на същата онази фамилия, която беше изгубила абсолютно всичко в името на Гай-Гракховата кауза. Корнелия с гордост заяви на внучката си, че благодарение на личния си авторитет пред Сената, ненакърнен дори от омразата спрямо синовете й, успяла да издейства за младата Семпрония специален указ, според който в нейния случай нямало да се вземат предвид клаузите на лекс Вокония де мулиерум хередитатибус — това било, за да се предотврати всякаква възможност някой далечен братовчед на Гракхите изведнъж да се появи и да иска наследството им само задето е от мъжки пол. Указът, допълни Корнелия, се отнасял и до другото поколение, в случай че следващият пряк наследник се окаже също жена.
Смъртта я споходи толкова внезапно, че й спести всякакви излишни страдания или терзания. А това много зарадва всички римляни — след като й бяха донесли толкова нещастия, за да проверят силата на волята й, най-сетне боговете доказваха, че Корнелия, майката на Гракхите, е тяхна любимка. Понеже беше от Корнелиите, покойната не беше кремирана, а погребана; от всички фамилии в Рим, малки и големи, само членовете на генс Корнелия държаха на това телата им да бъдат заравяни след смъртта им. Майката на Гракхите беше положена във внушителна гробница на Вия Латина, която се превърна в паметник, и боговете са свидетели, че нямаше ден, в който някой да не положи свежи цветя на него. С течение на времето гробницата се превърна едновременно в светилище и олтар, макар и култът към Корнелия, майката на Гракхите, никога да не бе признат официално. Векове наред всяка римска жена, имаща нужда от онези качества, с които се бе прославила Корнелия, щеше да й се моли и да оставя свежи цветя пред гробницата й. Майката на Гракхите се беше превърнала в богиня, но като нея нямаше друга в римския пантеон; тя беше въплъщението на човешката воля, способна да превъзмогне всички удари на съдбата.