Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Високообразована, достойна дъщеря на баща си, известен с безрезервната си почит и дори преклонение пред всичко гръцко — защото според него именно Гърция бе достигнала върха в световната култура, — Корнелия сама се беше заела с възпитанието и обучението на трите си деца (всъщност и на всички онези, които бяха доживели да имат нужда от възпитател и учител) и нито за миг не ги изпусна от грижовния си поглед. Когато съпругът й се спомина, тя се оказа сама с петнайсетгодишната Семпрония, с дванайсетгодишния Тиберий, с двегодишния Гай Гракх, както и с още някои от децата си, които още не бяха сполетени от злощастната участ.
Всички в Рим започнаха да се надпреварват за ръката на младата вдовица, защото тя вече бе доказала по забележителен начин плодовитостта си; освен това Корнелия си оставаше дъщеря на Сципион Африкански, племенница на Павел и не на последно място — жив спомен за блаженопочившия Тиберий Семпроний Гракх; да не говорим, че притежаваше баснословно състояние.
Сред ухажорите й беше и не друг, ами самият цар Птолемей Евергет Шкембето — който по това време беше изгонен от Египет, но царуваше в Киренайка, и който се славеше като почитател на Рим и бе чест негов гостенин в периода между изгонването му от Египет и повторното му възцаряване, вече като самостоятелен владетел, девет години след смъртта на Тиберий Семпроний Гракх. Царят не губеше времето си и непрестанно надуваше тъпанчетата на сенаторите с жалбите и молбите си да бъде възстановен на египетския престол — естествено, без да забравя щедро да заплаща услугите на онези, които му оказват доверие.
При смъртта на Тиберий Семпроний Гракх цар Птолемей Евергет Шкембето беше осем години по-млад от трийсет и шест годишната Корнелия, пък и още с нищо не подсказваше за прякора, който щяха да му лепнат по-късно — тогава, когато първият братовчед и зет на Корнелия Сципион Емилиян щеше да се бие в гърдите, че е накарал невероятно тлъстия и неприлично облечен египетски цар да стане и да ходи! Птолемей упорстваше пред Корнелия не по-малко, отколкото пред римския Сенат, но колкото му се удаваше да си върне египетския престол, толкова и възлюбената му му отвръщаше на чувствата. Корнелия, майката на Гракхите, нямаше току-тъй да се омъжи за някой си чужд цар, колкото и богат да е той.
В действителност Корнелия, майката на Гракхите, вече си бе казала, че на една римска патрицианка, която е била жена на достоен римски нобил в продължение на почти двадесет години, изобщо не й е работа да се омъжва повторно. Така че един по един всички кандидати биваха отпращани възможно най-любезно, а вдовицата се обричаше съвсем сама да се заеме с по-нататъшното възпитание на децата си.
Когато Тиберий Гракх по време на мандата си като народен трибун беше убит, майка му не се отчая от жестоките удари на съдбата. Тя намери достатъчно сили у себе си да остане глуха за намеците, че първият й братовчед Сципион Емилиян е пряко замесен в убийството на сина й; престори се, че не забелязва жестокия разрив, настъпил между Сципион Емилиян и жена му — не друга, а родната й дъщеря Семпрония. А когато един ден Сципион Емилиян бе открит мъртъв — починал при неизвестни обстоятелства, и когато за него също се заговори, че е бил убит, при това от жена си — Корнелиината дъщеря, майката на Гракхите отново намери сили да посрещне тези слухове невъзмутима и наглед безразлична. В края на краищата оставаше й още един син, скъпият Гай Гракх, който също трябваше да бъде отгледан както подобава, за да поеме по пътя на своята обществена кариера.
Гай Гракх бе жестоко убит по времето, когато майка му наближаваше седемдесетте, и всички единодушно решиха, че този път ударът е достатъчно тежък, за да сломи гордостта на Корнелия, майката на Гракхите. Но не познаха. Без да каже нито думичка по адрес на никого, тя продължи да води своя скромен и спокоен живот, макар и без съпруг, макар и без обичните си синове, но все пак с утехата да има до себе си дъщеря си Семпрония — останала бездетна и за разлика от майка си, обидена на целия свят.
— Пак аз трябва да отгледам малката Семпрония — говореше Корнелия, имайки предвид дъщеричката на Гай Гракх.
Все пак тя напусна Рим и прекара последните си години в огромната си вила в Мизенум, която подобно на своята стопанка се славеше като един от най-блестящите образци на римската култура. Корнелия събра писмата и есетата си и любезно ги предостави за публикуване на стария Созий от Аргилетум, след като приятелите й я убедиха, че такива документи не бива да остават тайна за поколенията. Подобно на авторката си текстовете притежаваха много чувство за хумор, бяха изпълнени с остроумни забележки, естествен чар и финес, което не им пречеше да бъдат убедителни; при престоя си в Мизенум Корнелия, която така и не бе изгубила ни най-малко разсъдъка си, добави още много подробности, свързани с видяното и преживяното през целия си живот.