Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Е, какви са новините? — попита баща ми, когато започнахме да се храним.
— Възлагат ми да отида при принцеса Елизабет. Говори се, че е болна. Кралицата иска от мен да й правя компания.
Даниел вдигна поглед, но не каза нищо.
— Къде е тя? — попита баща ми.
— В дома си в Ашридж.
— Сама ли отиваш? — попита той загрижено.
— Не. Кралицата изпраща лекарите си и няколко от съветниците си. Мисля, че може би ще сме десетина души.
Той кимна:
— Радвам се. Не мисля, че пътищата са безопасни. Много от бунтовниците успяха да избягат и сега отиват обратно към домовете си. Тези хора са гневни и въоръжени.
— Ще ме пазят добре — казах. Загризах кокала от един котлет и когато вдигнах поглед, видях, че Даниел ме наблюдава. Оставих кокала настрани, напълно загубила апетит.
— Кога ще се върнеш? — попита Даниел тихо.
— Когато принцеса Елизабет е в състояние да пътува — казах.
— Има ли някакви новини за лорд Робърт? — попита баща ми.
— Той ме освободи от службата при него — казах сковано. Бях приковала очи върху тезгяха: не исках нито един от двамата да види болката ми. — Подготвя се за смъртта си.
— И тя трябва да дойде — каза простичко баща ми. — Кралицата подписа ли заповедта за екзекуцията на брат му и на лейди Джейн?
— Не още — казах. — Но и това ще стане всеки момент.
Той кимна и каза:
— Тежки времена. А кой би си помислил, че кралицата може да вдигне града на оръжие и да победи бунтовниците?
Поклатих глава.
— Тя може да владее тази страна — каза баща ми. — Докато може да владее сърцата на хората, както сега, тя може да бъде кралица. Може да бъде дори велика кралица.
— Имаш ли вести от Джон Дий? — попитах.
— Той пътува — каза баща ми. — Купува ръкописи в огромни количества. Изпраща ми ги тук, за да ги съхранявам на сигурно място. Прав е да стои далече от Лондон, името му беше споменато. Повечето бунтовници навремето са били негови приятели.
— Те бяха придворни до един — възразих аз. — Познаваха всички. Самата кралица Мери се сприятели с Едуард Кортни. По едно време дори се говореше, че тя ще се омъжи за него.
— Чух, че той посочил останалите? — попита Даниел.
Кимнах.
— Нито добър поданик, нито добър приятел — заяви Даниел.
— Бил е изправен пред изкушения, каквито ние не можем да си представим — казах остро. После си помислих за Едуард Кортни — такъв, какъвто го познавах: с отпусната, безхарактерна уста и постоянно зачервени бузи. Момче, преструващо се на мъж, при това не особено приятно момче. Самохвалко, надяващ се да се издигне бързо, увъртайки се около кралица Мери или лейди Елизабет, или около всеки друг, който би му помогнал да се издигне.
— Прости ми — казах на годеника си. — Имаш право. Той не е нито добър поданик, нито добър приятел, а и като човек изобщо не е кой знае какво.
Усмивката стопли лицето му, и стопли мен. Взех парче хляб и ме обзе чувство на лекота.
— Как е майка ти? — попитах любезно.
— Боледуваше в това студено влажно време, но сега е добре.
— А сестрите ти?
— Добре са. Когато се върнеш от Ашридж, бих искал да дойдеш в дома ми, за да се запознаеш с тях.
Кимнах. Не можех да си представя как се запознавам със сестрите на Даниел.
— Скоро ще дойде време, когато всички ще живеем заедно — каза той. — Би било по-добре, ако се запознаете отсега, за да можете да свикнете една с друга.
Не казах нищо. Не се бяхме разделили като двойка годеници, но явно Даниел имаше намерение да пренебрегне тази кавга, както беше пренебрегвал и други. В такъв случай годежът ни още не беше разтрогнат. Усмихнах му се. Не можех да си представя как живея в дома му, докато майка му нарежда да се спазва установения в домакинството ред, а сестрите му пърхат около него, любимото дете: синът.
— Мислиш ли, че ще изпаднат във възторг, като видят панталоните ми? — запитах предизвикателно.
Видях го как пламна.
— Не, не ми се вярва — каза кратко. Облегна се на тезгяха, отпи глътка вино и погледна към баща ми: — Мисля, че ще довърша онази страница сега. — Слезе от високия стол и посегна за печатарската си престилка.