Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
нещо за него, но не го беше грижа. Беше изпълнен с гняв. Нищо друго, освен гняв.
Но нали си беше слабак, маршът му на независимостта не продължи
дълго. Мартенският вятър бързо проникна през дрехите, които Блей му
беше дал назаем, и главоболието му така се влоши, че взе да скърца със
зъби. Мислеше, че ще отведе приятелите си до Колдуелския мост и дори
по-нататък, че гневът му е толкова силен, та можеше да стопи силите им, докато накрая не започнеха да го молят да спре, преди да е настъпила
зората.
Само дето възможностите му, разбира се, бяха далече по-скромни от
очакванията. Той спря.
Да се връщаме.
— Както кажеш, Джон — разноцветните очи на Куин гледаха с
изключителна доброта. — Ще постъпим както пожелаеш.
Поеха към колата, която бяха оставили на открит паркинг на около
две пресечки от клуба. Когато завиха зад ъгъла, Джон забеляза, че в
сградата до паркинга се прави ремонт. Зоната на строителните работи
беше оградена за през нощта и брезентът плющеше от вятъра. Тежката
строителна техника беше напълно замряла. На Джон мястото му
изглеждаше изоставено.
Но дори да беше окъпан от слънчева светлина насред поле от
маргаритки, би забелязвал единствено сенки. Нямаше начин нощта да
стане по-лоша. Нямаше. Начин.
Стигнали само на метри от колата, те усетиха сладникавия аромат на
бебешка пудра, донесен от вятъра. Един лесър се появи иззад един от
багерите.
21.
Фюри дойде в съзнание, но не помръдна. Което беше разбираемо, тъй
като усещането в половината му лице беше като от изгаряне. След като
пое дълбоко въздух няколко пъти, той повдигна ръка към мястото на
пулсиращата болка. Превръзките покриваха участъка от челото до
челюстта му. Вероятно приличаше на статист от снимачната площадка на
«Спешно отделение».
Изправи се бавно до седнало положение и цялата му глава забумтя, сякаш в носа му беше пъхнат накрайникът на помпа за велосипед и някой
здравеняк я беше вкарал в действие.
Почувства се по-добре. Спусна крака от носилката, замисли се за
закона на гравитацията и се зачуди дали има сили да се справи с нея.
Реши да опита и изненадващо дори успя да стигне до вратата.
Два чифта очи се впериха в него, едните с цвят на диаманти, а
другите — зелени като гора.
— Здравейте — каза той.
Жената на Ви се доближи до него и го заоглежда.
— Боже, не мога да повярвам колко бързо се възстановяваш. Не би
трябвало дори да си в съзнание, какво остава на крака.
— Искаш ли да огледаш делото си? — тя кимна и той седна на
пейката, а тя внимателно започна да отстранява превръзката. Той
погледна над главата й към Вишъс. — Каза ли на Зи за случилото се?
Братът поклати глава.
— Не съм го виждал. Рейдж се опита да му позвъни, но телефонът му
беше изключен.
— Значи няма новини от клиниката на Хавърс?
— Не, доколкото знам. Остава само един час до изгрева, така че няма
да е зле скоро да се приберат.
Лекарката подсвирна под носа си.
— Кожата зараства пред очите ми. Ще възразиш ли да сложа нова
превръзка?
— Както прецениш.
Когато тя влезе в лекарския кабинет, Ви каза: — Трябва да поговорим.
— За какво?
По дяволите. Лесърът. И с брат като Ви не можеше да се прави на
глупав. Лъжата все пак оставаше като възможност.
— Беше труден бой.
— Глупости. Не може да прибягваш до такива действия.
Фюри си спомни как преди няколко месеца се беше превърнал в
близнака си за кратко. Буквално.
— Бях жестоко обработен от тях. Уверявам те, че те въобще не
зачитат етикета на битката.
— Тази вечер го отнесе, само защото си се престарал при разпарянето
на копелето. Не е ли така?
Джейн се върна с превързочните материали. Слава Богу. Когато
приключи с превръзката, той се изправи на крака.
— Ще се прибирам в стаята си.
— Имаш ли нужда от помощ? — попита Ви хладно. Тонът му
подсказваше, че си е спестил някоя и друга забележка.
— Не, знам пътя.
— Е, ние също трябва да се връщаме, така че можем да си направим
групово пътуване. И се движи бавно.
Последното не беше никак лоша идея. Болката в главата му беше
нетърпима.
Бяха стигнали до средата на тунела, когато Фюри осъзна, че
лекарката не е охранявана. Но от друга страна, тя не даваше признаци, че
се кани да бяга. Всъщност с Ви вървяха един до друг.
Чудеше се дали някой от тях осъзнава колко много приличат на
двойка.
Когато Фюри се добра до вратата на голямата къща, се сбогува, без да
среща погледа на Ви и се изкачи по стълбите, водещи към преддверието.