Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Изглеждаше му, сякаш спалнята му е на другия край на града, а не в
горния край на главното стълбище. Изтощението, което чувстваше, му
подсказваше, че трябва да се нахрани. А това беше такава досада.
Вече в стаята си той взе душ и се опъна на фантастичното си легло.
Знаеше, че трябва да повика някоя от жените, които използваше, но не
проявяваше никакъв интерес. Вместо да вдигне телефона, той затвори очи
и отпусна ръцете си отстрани. Дланта му попадна върху книгата за
оръжия, тази, от която беше преподавал същата вечер. Онази, в която се
намираше рисунката.
Вратата се отвори без почукване. Което значеше, че е Зейдист. С
новини.
Фюри бързо седна. Мозъкът се разтресе в черепа му и заплашваше да
изтече през ушите.
Сложи ръка на превръзката заради изпълнилата го болка.
— Как е Бела?
Очите на Зи бяха като черни дупки на покритото му с белези лице.
— Къде ти беше умът, по дяволите!
— Моля?
— Да се оставиш да ти се нахвърлят, защото… — Фюри потръпна, а
Зи понижи гърмящия си тон и затвори вратата. Настъпилата тишина не
подобри настроението му. Той продължи с тих глас: — Не мога да
повярвам, че си се правил на Джак Изкормвача и си допуснал да бъдеш
пребит.
— Моля те, кажи ми как е Бела.
Зи опря пръст в гърдите на Фюри.
— Трябва да прекарваш по-малко време в тревоги за моята шелан и
повече в грижа за себе си. Разбираш ли ме?
Болка изпълни Фюри и той затвори здравото си око. Нямаше спор, че
брат му уцели право в десетката.
— По дяволите — рязко наруши тишината Зи. — Просто… по
дяволите.
— Напълно си прав — Фюри забеляза, че ръката му е стиснала здраво
оръжейната енциклопедия, и си нареди да я пусне.
Разнесоха се остри звуци и Фюри вдигна поглед. Зи отваряше и
затваряше с палец капачето на телефона си, отново и отново.
— Можеха да те убият.
— Но не успяха.
— Много успокоително. Поне за един от нас. Ами окото ти?
Лекарката на Ви спаси ли го?
— Не знам.
Зи се доближи до един от прозорците. Побутна тежката кадифена
завеса настрана и се взря в терасата и плувния басейн. Тревогата по
обезобразеното му лице беше очевидна. Челюстта му беше стегната, а
веждите — ниско свъсени над очите. Странно… Преди винаги Зи беше на
ръба на пълното отнасяне. Сега Фюри се движеше по тази тънка и
хлъзгава граница. Вечно тревожещият се сам се бе превърнал в причина за
безпокойство.
— Ще се оправя — излъга Фюри и се наведе към торбичката си с
червен дим и листчетата за навиване. Бързо сви една дебела цигара и я
запали. Лъжливото успокоение дойде мигом, тъй като тялото му беше
добре приучено. — Просто имах тежка вечер.
Зи се засмя, но звукът прозвуча нерадостно, по-скоро като ругатня.
— Били са прави.
— Кои?
— Отмъщението не носи удовлетворение — Зейдист пое дълбоко дъх.
— Ако бъдеш убит, аз…
— Няма — той отново дръпна от цигарата, без желание да стига по-
далече в обещанието си. — Сега, моля те, кажи ми за Бела.
— Трябва да лежи.
— Боже.
— Не, добре е — Зи потърка обръснатата си глава. — Имам предвид, че не е изгубила бебето и ако кротува, може и да не се случи.
— В стаята ви ли е?
— Да, отивам да й занеса нещо за ядене. Позволено й е да става за
един час на ден, но не искам да й давам повод да бъде на крака.
— Радвам се, че тя…
— Проклятие, братко. И с теб ли беше така?
Фюри се намръщи и остави цигарата в пепелника.
— Моля?
— В главата ми постоянно е пълен хаос. Каквото и да върша, имам
усещането, че не е докрай реално, защото има толкова много гадости, за
които да се тревожа.
— Бела е…
— Не е само заради нея — очите на Зи бяха придобили нормалния си
жълт цвят, защото гневът му се бе поуталожил. — Заради теб е.
С бавни и пресилено старателни движения Фюри приближи цигарата
до устните си и всмукна от нея. Докато изпускаше дима, затърси в
съзнанието си думи, с които да утеши близнака си.
Не му хрумна кой знае какво.
— Рот иска да се съберем, щом се стъмни — съобщи Зи, като отново
се загледа през прозореца, сякаш знаеше, че няма да последва някакво
значимо успокоение. — Всички.
— Добре.
След като Зи си тръгна, Фюри отвори книгата и извади портрета на
Бела, който беше нарисувал. Докато се взираше в него със здравото си
око, прокара палец по очертанието на скулата й. Тишината го потисна и
стегна гърдите му.
Ако обобщеше ситуацията, възможно бе вече да е отвъд ръба, възможно беше да се плъзга надолу по урвата на саморазрушението, блъскайки се пътьом в камъни и дървета, чупейки костите си, а на дъното