Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Кити Таун, Ваша Святост.
— Искам да ти помогне да предприемеш атака с такъв брой войници — трийсет или може би петдесет — какъвто сметнеш за подходящ. Ще уведомиш войниците, че плъзналите сред Изкупителите слухове за нейното гнусно и греховно вероотстъпничество са верни, и че ще бъдат удостоени с ранга на мъченици, ако умрат… което ще стане. Ще се погрижиш избраните от теб капитани да носят удостоверения за мъченичество, обясняващи подробно защо вършат Божието дело. С малко късмет неколцина от тях ще оцелеят, за да разкрият под мъчения истината пред Матераците. Този път не искам никаква възможност действията ни да останат в тайна. Ясно ли е?
— Да, Ваша Преданост — отговори пребледнелият Изкупител Рой.
— Съвсем побеля, Изкупителю. Трябваше да кажа, че твоята смърт не е необходима. Напротив. Препоръчвам ти да използваш войници, които са се опетнили по един или друг начин. Искам от теб да извършиш зло, но необходимо зло.
При новината, че не се налага да жертва недостойния си живот, кръвта се завърна в лицето на Изкупител Рой.
— Кити Заека — каза той — ще иска да знае в какво го замесваме. Едва ли ще повярва, че е в негов интерес да се забърка в тъй съмнително начинание.
Боско махна с ръка.
— Обещай му каквото искаш. Кажи му, че когато победим, ще го направим сатрап на Мемфис.
— Той не е глупав, Ваша Святост.
Боско въздъхна и се замисли.
— Занеси му златната статуя на Сладострастната Венера от Страбон.
Изкупител Рой го погледна смаяно.
— Мислех, че тя е била строшена на десет парчета и хвърлена във вулкана край Делфи.
— Обикновен слух. Колкото и да е богохулна и безсрамна, статуята ще направи онова твое същество глухо за всички въпроси, които би трябвало да си зададе.
26.
През следващите няколко седмици Кейл преживя всички самоунищожителни удоволствия на стремежа да съсипеш живота на някого, когото обожаваш, но мразиш. Ако трябваше да си каже истината — макар че не си я казваше, — започваше да му става противно.
Никога не си бе задавал сериозно въпроса какво да очаква, след като стане телохранител на Арбел Лебедовата шия. Чувствата му към нея — мощно желание и също тъй мощна обида — биха затруднили всекиго, камо ли пък младеж с толкова странна смес от жесток житейски опит и пълна невинност. Може би малко чар би я накарал да не се свива от страх, когато говореше с него, — но откъде би се взел чар у такова момче? Дълбоката ненавист, която неговото присъствие разпалваше у Арбел, го засягаше силно, но той не знаеше как да отговори, освен с още по-остра враждебност.
Тази странна атмосфера около Кейл и нейната господарка дълбоко тревожеше Рива. Тя харесваше Арбел Лебедовата шия, макар че имаше по-големи амбиции от това да бъде прислужница, та макар и на най-високопоставената дама. Арбел беше мила и грижовна, а след като откри, че прислужницата й е интелигентна, се държеше с нея много непринудено и открито. Въпреки това Рива си оставаше вярна на Кейл и едва ли не го обожаваше. Той бе рискувал живота си, за да я спаси от нещо, което избягваше да си спомня, освен в нощни кошмари. Тя не можеше да разбере студенината на Арбел към него и твърдо реши да поправи тази грешка на господарката си.
Начинът, по който се зае да го стори, би изглеждал странен за външен наблюдател: след като се спъна нарочно, тя изля върху Кейл чаша горещ чай, в който предварително бе добавила малко студена вода, за да не го опари много. Но все пак чаят си оставаше доста горещ. Кейл нададе болезнен вик и смъкна памучната туника, с която беше облечен.
— О, извинявай, извинявай — завайка се Рива, после грабна каната със студена вода, оставена предвидливо наблизо, и го заля повторно. — Добре ли си? Съжалявам.
— Какво ти става? — възкликна той, но не много сърдито. — Първо се опитваш да ме попариш, после да ме удавиш.