Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, че мислите така.
— Нищо не съжаляваш ти! Във вестника пише, че сте получили сто милиона. Обирджии!
Мистър Уърли тресна слушалката и запокити вестника на пода.
24
На корицата на декемврийския брой на списание „Капитол“ се мъдреше снимка на Клей Картър — с бронзов загар и костюм „Армани“, небрежно приседнал на ръба на бюрото в стилно обзаведения си кабинет. Материалът бе сглобен в последния момент и измести от корицата друг, озаглавен „Коледа на Потомак“. Така обичайният коледен буламач — в който традиционният свръх богат сенатор и неговата поредна свръх красива съпруга отварят вратите на вашингтонския си дворец, за да може простолюдието да се наслади на обстановката, котките и любимите им коледни рецепти — мина на вътрешните страници, понеже във Вашингтон на почит са преди всичко властта и парите. А колко често се случва дори на списание като „Капитол“ да попадне на невероятната история на беден млад адвокат, натрупал толкова бързо огромно богатство?
Вътре имаше снимки на Клей с куче (взето назаем от Родни) на верандата на къщата му в Джорджтаун; на Клей, надвесен над ложата на съдебните заседатели в празна зала, сякаш в момента пледираше за най-тежката, но заслужена присъда за някой отвратителен злодей; и, разбира се, на Клей, който мие новото си порше… голямата му страст била ветроходството, а новата му яхта го очаквала на Бахамите. Никаква съществена връзка понастоящем, бе споделил той с репортера, който мигновено го бе определил като „един от най-търсените ергени в столицата“.
Към края на списанието бяха отпечатани обичайните снимки на младоженки; под всяка имаше кратко съобщение за предстоящата сватба. Всяка светска дебютантка, всяка ученичка в частно училище, всяка изгряваща звезда в някой от клубовете в района на Вашингтон живееше само за момента, в който нейната снимка ще се появи на страниците на „Капитол“. При това колкото по-голяма бе снимката, толкова по-влиятелно беше семейството на девойката. Разправяха се пикантни истории за амбициозни майки, които мерели с линийка снимките на дъщерите си и тези на основните им съпернички, а после или злорадствали, или с години имали зъб на редакцията.
Сред снимките беше и тази на Ребека Ван Хорн, седнала изящно на плетен стол в градината — много красива снимка, наистина, ако не се смяташе лицето на нейния годеник и бъдещ спътник в живота, почитаемия Джейсън Шубърт Майърс IV, който се беше долепил до нея и се пулеше радостно в обектива. Сватбата е празник за младоженката, не за жениха. Защо ли този нещастник толкова държеше да набута и собствената си физиономия в обявата?
Бенет и Барбара и този път се бяха обадили на когото трябва. Снимката на Ребека беше втората по големина между цяла дузина обяви. Шест страници по-нататък Клей забеляза реклама на БВХ Груп върху цяла страница. Ето го и подкупа, каза си той.
С непресторено злорадство Клей си представи скръбта, обхванала дома на семейство Ван Хорн с излизането на този брой. Сватбата на Ребека — най-великото светско събитие, за което Бенет и Барбара бяха готови да потрошат сума пари, за да впечатлят света, бе засенчена от внезапната слава на техния архивраг. Та колко пъти можеше човек да пуска обява за сватбата на дъщеря си в списание „Капитол“? И какви усилия само бяха нужни, за да е достатъчно голяма снимката и на хубаво място! А изведнъж това парвеню Клей бе провалил всичко. Истински, непростим саботаж.
При това войната изобщо не беше приключила.
Джона вече бе обявил, че е твърде възможно да се оттегли от бизнеса. Той бе прекарал десет дни на Антигуа, и то в компанията не на една дама, а на цели две, а при завръщането си във Вашингтон — в една снежна буря в началото на декември — бе споделил с Клей, че се чувства умствено и психически непригоден да практикува право. Било му писнало. Адвокатската му кариера била привършила. Вече и той се интересувал от ветроходство. Бил се запознал с някаква жена, която също обичала яхти, а понеже наскоро била преживяла тежък развод, имала нужда от морски приключения. Джона беше от Анаполис и за разлика от Клей бе прекарал живота си близо до водата.
— На мен ми трябва някаква куха мацка, за предпочитане блондинка — заяви Клей, като се настани на стола срещу бюрото на Джона. Вратата на кабинета му беше заключена. Беше сряда, вече минаваше шест вечерта и Джона бе отворил първата си бира за деня. Двамата бяха сключили неписано споразумение, че поне до шест в офиса няма да се пие; иначе Джона щеше да започва от обяд.