Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Излезе ветрец и яхтата запори гладките води към източната част на залива, докато Насау се отдалечаваше на хоризонта зад тях. Клей се бе съблякъл по къси панталони и се мажеше с крем; унасяше го дрямка, когато Молтби пропълзя до него.
— Баща ти разправя, че ти си паралията. — Очите на Молтби бяха скрити зад черни очила.
— Така е — съгласи се Клей.
— Тази яхта струва четири милиона, нова е, една от най-добрите в този клас. Строена е по поръчка за собственик на хай-тек фирма, който пръснал парите си по-бързо, отколкото бил успял да ги спечели. Пълен кретен, ако питаш мен. Както и да е, сега се чудим какво да я правим. Пазарът е замрял. Ще ти я дадем за три милиона, имай обаче предвид, че това си е чиста кражба. Ако я регистрираш под бахамски флаг като чартърен съд, има всякакви номера за укриване на данъци. Не мога да ти ги обясня, но имаме един адвокат в Насау, който ще ти оформи документите. Стига да е трезвен де.
— Аз също съм адвокат.
— Че как така си трезвен тогава?
Ха-ха! И двамата се засмяха насила.
— А как стои въпросът с фирмените разходи?
— Доста е сложно, но пак ти казвам, говори с нашия адвокат. Аз съм само търговец. Струва ми се обаче, че твоят старец я хареса. От Бермудите до Южна Америка всички са луди по такива лодчици. Ще ви изкара добри пари.
Тъй рече търговецът, който на всичко отгоре не беше никакъв търговец. Ако Клей искаше да купи яхта за баща си, достатъчно му бе да знае, че няма да губи пари, никога не бе и помислял да печели от нея. Молтби се изпари толкова бързо, колкото се бе появил.
Три дни по-късно Клей подписа договор за сумата 2,9 милиона за яхтата. Адвокатът, който в интерес на истината не беше напълно трезв и на двете им срещи, регистрира чартърна компания на името само на Джарет със седалище на Бахамите. Яхтата беше подарък от сина му, ценен актив, който трябваше да се крие на островите, също както самият Джарет.
Баща и син прекараха последната вечер в някаква съмнителна кръчма в Насау, пълна с наркотрафиканти, данъчни измамници и бащи, нежелаещи да плащат издръжка. Докато разчупваше щипката на рака в чинията си, Клей се реши да зададе въпроса, който отдавна напираше на устните му:
— Има ли някаква възможност да се върнеш отново в Щатите?
— За какво?
— За да се занимаваш с право. За да ми станеш съдружник. За да водиш дела и да съдиш престъпници и да им правиш живота черен както някога.
Джарет се усмихна на въпроса; усмихна се на самата мисъл баща и син да работят заедно, на представата, че Клей искаше той да се завърне, да седне отново в някакъв офис и да се занимава с нещо почтено. Момчето още живееше под тъмния облак, който старецът бе оставил далеч назад. Е, като се имаше предвид неотдавнашният му успех, облакът вече не беше толкова тъмен.
— Съмнявам се, Клей. Върнах разрешителното си и обещах да не се мяркам повече.
— А би ли искал да се върнеш?
— Може би, за да изчистя името си, но не и за да се занимавам с право. Тежко минало, твърде много врагове. На петдесет и пет съм и е късно да започвам живота си отначало.
— Какво ще стане с теб след десет години?
— Не мисля по този начин. Не вярвам в календари и планове и в списъци от неща, които трябва да свършим. Поставянето на цели в живота е глупав американски навик. Не е за мен. Живея ден за ден, най-много да помисля и за утре, но толкова. Да си планираш бъдещето е направо смешно.
— Извинявай, че попитах.
— Живей заради мига, Клей. Утрешният ден сам ще се погрижи за себе си. Ти и без това си имаш достатъчно грижи, както ми се вижда.
— Парите ми ги създават.
— Гледай да не ги прахосаш, синко. Знам, че сега ти изглежда невъзможно да похарчиш толкова много, но сам ще се изненадаш. Ще се появят нови приятели. Жените ще се хвърлят в краката ти.
— Кога ще стане това?
— Почакай малко. Веднъж четох една книга, „Златото на глупците“ или нещо такова. Една след друга истински случки за огромни състояния, паднали от небето и прахосани от идиоти. Много завладяващо четиво. Купи си я.
— Мисля, че не ми трябва.
Джарет метна една скарида в устата си и смени темата.
— Смяташ ли да помагаш на майка си?
— Едва ли. Тя няма нужда от помощ. Съпругът й е богат, не помниш ли?
— Кога си говорил за последен път с нея?
— Преди единайсет години, татко. Какво се сети изведнъж?
— Просто съм любопитен. Не е ли странно? Бил си женен за една жена двайсет и пет години, а още се питаш какво ли прави.