Ужас [bg]

При думите „скъпи мой“ Крозиър усети как бузите му пламват.

— Опасни ли са? — попита той.

София се засмя весело.

— Всъщност мъжкарите са опасни по време на разплодния период. В задните си лапи имат скрити отровни шипове и в размножителния сезон отровата им става доста силна.

— Достатъчно силна, че да убие човек? — попита Крозиър. Въпросът му дали смешните дребни зверчета, които беше виждал само на картинки, могат да бъдат опасни, беше само шега.

— Дребен човек — отвърна София. — Но оживелите след сблъсъка с отровата на птицечовката описват болката като толкова силна, че биха предпочели да умрат.

Крозиър погледна надясно към младата жена. Понякога му беше много трудно да разбере кога София се шегува и кога говори сериозно. В случая му се струваше, че тя казва истината.

— А сега да не би да са в размножителен сезон? — попита той.

София отново се усмихна.

— Не, скъпи мой Франсис. Сезонът им продължава от август до октомври. Ще бъдем в пълна безопасност. Освен ако не срещнем дявол.

— Сатаната?

— Не, скъпи мой. Дявол. Който може би сте чувал да наричат тасманийски дявол.

— Чувал съм за тях — рече Крозиър. — Казват, че са ужасни същества, чиято паст е широка като отворения люк на корабен трюм. Освен това имат репутацията на свирепи същества — ненаситни хищници, способни да погълнат и смелят кон или цял тасманийски тигър.

София кимна със сериозно лице.

— Вярно е. Дяволът е космато животно с могъщи гърди, завиден апетит и безумна ярост. А ако някога ви се удаде да чуете гласа му — който не може да бъде определен точно като лай, ръмжене или рев, а по-скоро нещо като нечленоразделното ломотене и гъргорене, което човек би очаквал да чуе от горяща лудница, — то тогава мога да гарантирам, че дори смел пътешественик като вас, Франсис Крозиър, не би се осмелил да излезе през нощта в полето или в тукашните гори.

— А вие чували ли сте ги? — попита Крозиър, взирайки се отново в сериозното й лице в опит да разбере дали не го будалка.

— О, да. Неописуем звук — абсолютно ужасен. Той кара жертвите им да застиват на място достатъчно дълго, за да може дяволът да отвори невероятно огромната си паст и да ги погълне цели. Единственият по-ужасен звук може би са писъците на жертвите му. Чувала съм как цяло стадо овце блее и реве, докато един-единствен дявол ги поглъща всичките една по една, оставяйки след себе си само едно копитце.

— Шегувате се — каза Крозиър, без да сваля напрегнатия си поглед от лицето й.