Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ужас [bg]
Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ужас [bg]

Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:

Неописуем ужас дебне експедицията, предвождана от сър Джон Франклин из ледените пустини на Арктика.Според историческите данни през 1845 г. той и подчинените му смелчаци се отправят из смразяващите простори на Полярния кръг в търсене на легендарния Северозападен проход — морски път, съединяващ Атлантическия и Тихия океан… Ала нито един от 128-те души не се завръща.Странното им изчезване остава загадка и до днес, но сега мистерията е разплетена от въображението на Дан Симънс — чудовищният му талант, доказан с мащабни творби като Хиперион, Олимп и Лешояди, изплита неустоима комбинация от исторически факти и жанрова фантазия сред безкрайните ледове на една от най-негостоприемните за човека територии на планетата.
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 343
Перейти на страницу:

Капитанът знаеше, че на брега трябваше да се складират поне десет тона припаси, а не пет, колкото беше изпратил той. Проблемът беше — както се бяха убедили Крозиър и останалите членове на отряда в нощта, когато чудовищният звяр беше разкъсал палатката, съседна на капитанската, и щеше да отвлече моряците Джордж Кинеърд и Джон Бейтс, ако двамата не бяха побягнали с всички сили — че който и да е лагер, разположен на равния, каменист, брулен от вятъра бряг, нямаше как да бъде защитен. На корабите, поне докато бяха здрави, обшивките на корпуса и високите палуби служеха като един вид стени, превръщащи ги в нещо като крепости. На каменистия бряг и в палатки, независимо колко нагъсто бяха поставени те, щяха да са необходими най-малко двайсет въоръжени мъже, охраняващи денонощно периметъра, и въпреки това тварта можеше да се появи сред тях, преди пазачите да успеят да реагират. Всеки, който бе пътувал с шейна до Земята на крал Уилям и беше лагерувал на леда, беше наясно с това. А след като продължителността на нощта се увеличи, страхът от това да останат часове наред незащитени в палатките — както и от самия арктически студ — се загнезди дълбоко в душите на хората.

Крозиър отново отпи от уискито си.

Беше месец април 1843 година — ранна есен в Южното полукълбо, макар дните все още да бяха дълги и топли — когато „Еребус“ и „Ужас“ се завърнаха на Земята на Ван Димен.

Рос и Крозиър отново гостуваха в дома на губернатора, наричан официално от старите жители на Хобарт губернаторската резиденция, но този път беше очевидно, че съпрузите Франклин ги е налегнало тежко униние. Крозиър, щастлив от възможността отново да се намира близо до София, беше склонен да не обръща внимание на това, но дори неустоимата София беше потисната заради тягостната атмосфера, събитията, заговорите, предателствата, разобличенията и кризите, които бяха връхлетели Хобарт пред двете години, прекарани от „Еребус“ и „Ужас“ в южните ледове. През първите два дни, прекарани в губернаторската резиденция, той успя да чуе достатъчно, за да придобие представа за причините, довели до депресията на семейство Франклин.

Явно местните жители и дребните земевладелци, представяни от един подмолен и подъл Юда в лицето на секретаря на колонията капитан Джон Монтагю, бяха решили на шестата година от управлението на сър Джон като губернатор, че той просто не е подходящ за поста, както не е подходяща и съпругата му, прямата и нестандартна лейди Джейн. Единственото, което Крозиър научи от самия сър Джон — всъщност дочу, защото обезвереният сър Джон разговаряше с капитан Рос, докато тримата мъже пиеха бренди и пушеха пури в претъпкания с книги кабинет в имението, — беше, че местните жители показват „известна недоброжелателност и достойна за съжаление липса на интерес към обществените дела“.

От София Крозиър научи, че сър Джон се е превърнал, поне в очите на обществото, от „човека, изял обувките си“ в „човека, който не би наранил и муха“, а след това бързо е станал известен из целия Тасманийски полуостров като „мъж под чехъл“. Последната клевета, увери го София, се обясняваше с неприязънта на местните жители към лейди Джейн, както и към опитите на сър Джон и съпругата му да подобрят положението на аборигените и затворниците, които работеха при нечовешки условия.

— Нали разбирате, че предишните губернатори просто са давали под наем затворниците ни за осъществяване на безумните проекти на местните плантатори и градските магнати, прибирали са своя дял от печалбата и са си държали устата затворена — обясняваше София Кракрофт, докато двамата се разхождаха в сенчестите градини на губернаторската резиденция. — Чичо Джон отказа да играе тази игра.

— Безумни проекти? — каза Крозиър. Той остро усещаше дланта на София, която беше полегнала на ръката му, докато вървяха и разговаряха с приглушени гласове, сами в топлия сумрак.

— Ако някой собственик на плантация поиска нов път в земята си — каза София, — от губернатора се очаква да му заеме шестстотин — или хиляда — изтощени от глад затворници, които да работят от сутринта до след залез-слънце, с вериги на глезените и окови на китките, в тази тропическа жега, без вода или храна, и при всяко спъване или падане да бъдат бичувани.

— Мили Боже — каза Крозиър.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 343
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)