Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Франсис Крозиър вече разбираше, че най-съблазнителното и еротично нещо, което една жена може да облече, са скромните, многопластови рокли, каквито носеше София Кракрофт по време на вечерите в дома на губернатора, достатъчно копринена тъкан, която да прикрива формите на тялото й, позволявайки на мъжа напълно да се съсредоточи върху блясъка на очарователния й ум.
Последваха почти две години в паковия лед, мимолетни впечатления от Антарктида, вонята на пингвинските колонии, кръщаването на два отдалечени, димящи вулкана на двата им изморени кораба, мрак, пролет, заплахата да се окажат заклещени сред ледовете, търсенето на път, което се увенча с успех, трудният преход само под платна през морето, което сега носеше името на Джеймс Рос, и накрая преходът през бурното Южно море и завръщането в град Хобарт, на острова с осемнайсет хиляди затворници и един много нещастен губернатор. Този път нямаше инспекция на „Еребус“ и „Ужас“; те воняха твърде силно на мас и готвено, на пот и умора. Момчетата, които бяха отплавали на юг, сега бяха брадясали мъже с хлътнали очи, които никога повече нямаше да се запишат за участие в експедиция на Изследователската служба. Всички с изключение на командира на КНВ „Ужас“ с нетърпение очакваха да се приберат в Англия.
Франсис Крозиър изгаряше от нетърпение да види отново София Кракрофт.
Той отпи отново от уискито си. Над главата му, едва доловима през покритата с дебел пласт сняг палуба, корабната камбана удари шест пъти. Три часът сутринта.
Хората тъгуваха, когато сър Джон беше убит преди пет месеца — повечето от тях защото знаеха, че обещанията за десет златни суверена на човек и удвоен аванс бяха умрели заедно с пълния, плешив възрастен мъж — но след смъртта на Франклин почти нищо не се промени. Командир Фицджеймс беше утвърден за капитан на „Еребус“, какъвто в действителност беше през цялото време. Лейтенант Левеконт, със златния си зъб, който проблясваше всеки път, когато се усмихваше, и с ръка, увиснала на превръзка, зае мястото на Греъм Гор в командната йерархия, без това да доведе до видими сътресения. Капитан Франсис Крозиър получи ранга командир на експедицията, но тъй като експедицията беше заседнала в леда, той не можеше да направи нищо по-различно от онова, което би направил Франклин.
Веднага след като встъпи в новата длъжност, Крозиър нареди да бъдат откарани още пет тона провизии през леда до Земята на крал Уилям и да се направи нов склад недалеч от пирамидата на Рос. Всички бяха почти сигурни, че това е остров, защото Крозиър беше изпратил отряди с шейни — нехаейки за чудовищната мечка, — които да огледат района. Самият той участваше в няколко от първите експедиции с шейни, като помагаше при проправянето на по-лесни, или поне не чак толкова трудно преодолими пътеки през торосите и бариерата от айсберги покрай брега. Откараха на брега допълнителни зимни дрехи, палатки, дървен материал за бъдещите колиби, бурета със суха храна и стотици консерви, както и гръмоотводи — дори месинговите пръчки на леглото на сър Джон от бившата му каюта бяха преправени на гръмоотводи — и всичко необходимо, от което щяха да се нуждаят двата екипажа, в случай че се наложи да напуснат корабите посред зима.
Преди настъпването на зимата чудовището от ледовете им отне още четирима души, като двама от тях измъкна от палатката по време на един от походите с участието на Крозиър, но онова, което сложи край на пътуванията в средата на август, беше завръщането на гръмотевичните бури и гъстата мъгла. Повече от три седмици корабите останаха в мъглата, обсипвани от мълнии, а хората излизаха на леда само при крайна необходимост и за съвсем кратко време — предимно ловни отряди и няколко екипа за поддържане на противопожарните дупки. По времето, когато странната мъгла и мълниите отминаха, вече беше началото на септември и студовете и снегът се завърнаха.
Въпреки ужасното време Крозиър отново започна да изпраща отряди до Земята на крал Уилям, но когато вторият лоцман Джайлс Макбийн и един моряк бяха убити само на няколко ярда пред трите шейни — заради силния снеговалеж останалите моряци и офицерът, втори лейтенант Ходжсън, не бяха видели нищо, ала предсмъртните викове бяха чути от всички, — Крозиър „временно“ прекрати пренасянето на провизии на брега. Принудителното прекъсване продължаваше вече втори месец, а към 1 ноември никой здравомислещ член на екипажа не искаше да тръгне доброволно на осем — или десетдневно пътуване с шейна в мрака.