Ужас [bg]

— Мили Боже — каза Крозиър, но всъщност си мислеше: „На мястото на Джон Франклин щях да извикам тоя негодник Монтагю на дуел и щях да вкарам по един куршум в топките му, преди да му пръсна мозъка.“ — Надявам се, че сър Джон го е уволнил.

— О, уволни го — отвърна София, усмихвайки се тъжно, — но след това положението се влоши още повече. Миналата година Монтагю се върна в Англия със същия кораб, който носеше и писмото на чичо Джон, съобщаващо за уволнението му, и за нещастие се оказа, че капитан Монтагю е близък приятел на лорд Стенли, държавен секретар за колониите.

„Да, губернаторът наистина здраво е загазил“, помисли си Крозиър, когато двамата стигнаха до каменната пейка в дъното на градината.

— Колко жалко.

— Повече, отколкото биха могли да си представят чичо Джон или леля Джейн — отвърна София. — Корнуолският „Кроникъл“ публикува дълга статия, озаглавена „Малоумното управление на полярния герой“. „Колониъл таймс“ обвини за всичко леля Джейн.

— Защо са нападнали лейди Джейн?

София се усмихна печално.

— Леля Джейн е същата като мен… нестандартна. Нали сте виждали стаята й в губернаторската резиденция? Предишния път, когато чичо Джон ви разведе наоколо, за да ви покаже имението?

— О, да — отвърна Крозиър. — Има превъзходна колекция. — Будоарът на лейди Джейн, части от който им беше позволено да видят, беше препълнен до тавана с животински скелети, метеорити, каменни фосили, аборигенски бойни тояги и барабани, дървени резбовани бойни маски, десетфутови гребла, с чиято помощ КНВ „Ужас“ сигурно щеше да плава със скорост петнайсет възела, безброй препарирани птици и поне една професионално препарирана маймуна. Крозиър никога не беше виждал нищо подобно в музей или зоологическа градина, камо ли в спалнята на дама. Разбира се, Франсис Крозиър беше виждал съвсем малко спални на истински дами.

— Един човек, който бе гостувал тук, писа в хобартския вестник, цитирам дословно, Франсис: „Личните стаи на съпругата на нашия губернатор в губернаторската резиденция приличат повече на музей или менажерия, отколкото на будоар на една дама.“

Крозиър цъкна с език и се засрами заради подобните си мисли. После каза:

— Значи този Монтагю продължава да ви създава неприятности?

— Повече от всякога. Лорд Стенли — най-гадната от всички гадини — подкрепи Монтагю, възстанови го на пост, подобен на онзи, от който беше уволнен, и изпрати на чичо Джон писмо, в което го смъмри толкова ужасно, че леля Джейн ми сподели насаме, че било еквивалентът на бой с камшик.

„Аз щях да застрелям този негодник Монтагю в слабините, после щях да отрежа топките на лорд Стенли и да му ги поднеса съвсем леко затоплени“, помисли си Крозиър.

— Това е ужасно — каза той.

— После стана още по-лошо — рече София.

Крозиър погледна към лицето й в сумрака, за да провери дали не плаче, но не видя сълзи. София не беше от плачливите.

— Стенли е публикувал писмото си? — предположи Крозиър.

— Този… мръсник… дал копие от официалното мъмрене на Монтагю, преди да го изпрати на сър Джон, и проклетата невестулка го изпратила тук с най-бързия пощенски кораб. Направили му копия и ги разнесли из град Хобарт, дали го на всички врагове на чичо Джон месеци преди самият той да получи писмото по официалните канали. Цялата колония хихикаше подигравателно всеки път, когато чичо Джон или леля Джейн се появяваха на някой концерт или губернаторският пост изискваше присъствието им на някое официално събитие. Извинявам се за неподходящите за една дама изрази, Франсис.