Ден нула [calibre 1.48.0]

— Често ли идваш тук? — попита Пулър. — Чух, че това място е твоя собственост.

— И какво от това? Почти всичко в Дрейк е моя собственост.

Пулър огледа измачкания му костюм.

— Май току-що се връщаш, а?

— Да. Но пак ще ти задам същия въпрос: какво от това? — Трент спря гневен поглед върху лицето на Коул. — Нали щяхме да говорим за заплахите срещу мен?

— Работим по въпроса, Роджър.

— Аха, работите значи. Може би трябва да се завъртиш по-близичко до дома ми, като последния път.

— Не мисля, че заплахите идват от там, Роджър. Искам да знаеш това.

— Според мен не си достатъчно обективна, за да прецениш това.

— Убийството на Моли Битнър е свързано с работата ѝ при теб, Роджър — обади се Пулър.

Коул му хвърли остър поглед, но Трент не го забеляза, защото се беше втренчил в лицето му.

— Какво те кара да мислиш така?

— Докладите за почвените проби.

— Не знам за какво говориш. Какви доклади?

— Обикновени. От онези, които се изискват за екологична оценка.

— Все още нищо не разбирам.

— Известно ли ти е, че Дики Строс и Ерик Тредуел са били близки приятели?

— Не.

— Имат едни и същи татуировки на ръцете. Дики призна, че е копирал своята от тази на Ерик.

— Какво общо има с мен всичко това?

— Не съм сигурен, Роджър — въздъхна Пулър и отпи глътка кафе. — Как беше в Ню Йорк?

— Откъде знаеш, че съм бил в Ню Йорк? — стреснато го погледна Трент.

— От Бил Строс. Не каза защо конкретно, но спомена, че компанията ти е много печеливша и постоянно търси възможности за нови инвестиции.

Трент извърна глава, а Пулър забеляза как лявата му ръка едва забележимо потрепва.

— Всички се нуждаят от енергия — подхвърли той.

— Точно така — кимна Трент. — Приключихме ли? Явно нямате полезна информация за мен.

— Вероятно е така — каза Пулър, без да обръща внимание на косия поглед на Коул. — Изглеждаш доста уморен, може би наистина имаш нужда от един здрав сън.

— Благодаря за загрижеността! — остро отвърна Трент.

Пулър се изправи заедно с него и му каза тихо:

— На твое място бих приел много по-сериозно заплахите, Роджър. Но не поради причината, за която си мислиш.

Лицето на Трент стана една идея по-бледо. Без да каже нито дума, той се обърна и напусна заведението. Няколко минути по-късно кадилакът изрева и потегли.

Коул и Пулър излязоха на тротоара.

— За какво беше всичко това? — попита тя.

— Този човек е уплашен. Причините са както лични, така и служебни. Защо според теб? Той притежава целия град. Голяма риба в плитки води.

— Не те разбирам — промърмори Коул.

— Голяма риба в плитки води — повтори Пулър.

— Искаш да кажеш, че в града има и по-голяма риба? — сепнато попита Коул.

— Възможно е.

— Кой?

— Трябва да открием гологлавия.

— Как? Спомена, че имаш идея.

— Ще ти го кажа по друг начин: трябва да открием Дики Строс.

— Мислиш, че той е онзи, когото Дъгет е видял да бяга от къщата?

— Описанието съвпада. Следи от изгорено по ръката? Според мен старецът е видял татуировката му. Ако не е бил Дики, значи е бил някой от бандата му, който има същата татуировка.