Ден нула [calibre 1.48.0]

— Знаем ли откъде са взети тези проби?

— Там е работата, че не. Докладът мълчи по въпроса, а те могат да бъдат отвсякъде. Явно са преценили, че Рейнолдс не може да определи откъде е взел почвата, която е изпратил за анализ.

— Трябва да приемем, че е някъде в околностите на Дрейк, тъй като не е имал навик да си прави екскурзии из района.

Коул смачка пакетче захар и по масата се посипаха ситни кристалчета. Тя побърза да ги събере с длан и да ги изсипе в чинийката си.

— Допускаш ли, че Рейнолдс е работил върху нещо, което не е свързано с Дрейк? — попита тя. — Може би става въпрос за проби, взети от окръг Колумбия.

— Едва ли — поклати глава Пулър. — Особено след онова, което научих във Вашингтон.

— Ами тогава приключвай със закуската и да се махаме от тук, за да можем да поговорим.

— Добре, но ще се отбием и в участъка. Трябва ми факс, за да изпратя този доклад на едно-две места.

Платиха сметката и се качиха в патрулката на Коул. Отбиха се в участъка и Пулър изпрати доклада за почвените проби до Джо Мейсън във Вашингтон и до Кристен Крейг в Армейската криминологична лаборатория.

Когато отново седнаха в патрулката, Коул извърна глава към него. Беше с униформа и кобурът затрудняваше движенията ѝ.

— Хайде, Пулър, време е да изплюеш камъчето — обяви тя. — И гледай да не пропуснеш нещо.

— Разполагаш ли с право на достъп до секретни материали? — попита той.

— Вече знаеш, че не — сопнато отвърна тя. — Имах ограничено право на такъв достъп, докато бях в щатската полиция, но то едва ли ще задоволи твоите приятели на федерално ниво.

— Ще го имам предвид — кимна Пулър. — По принцип всичко, с което разполагам, попада в графата поверителна информация, а това означава, че ако го споделя с теб, със сигурност ще ми изпържат задника.

— Ще го имам предвид — имитира го Коул. — Но трябва да знаеш, че няма да кажа на никого.

— Дики Строс и дебелото му приятелче бяха в «Яслата» и не сваляха очи от нас — каза Пулър, извръщайки глава към заведението.

— Заедно с половината население на Дрейк — добави Коул.

— Все още не сме проверили евентуалните му връзки с Тредуел.

— Така е. Но в момента най-важното е да поговорим.

— В такъв случай потегляй. Предпочитам да съм в движение по време на онова, което възнамерявам да ти кажа. Карай на изток.

— Защо?

— Защото, след като чуеш всичко, най-вероятно ще пожелаеш да караш неспирно чак до океана.

59