Ден нула [calibre 1.48.0]

Франк прикри слабините си с две ръце и бързо отстъпи назад.

Без да губи нито секунда, Пулър се обърна и хукна към задния изход.

Моторът на Дики изскочи иззад ъгъла и се понесе към него. Той беше успял да си сложи каска и това наложи светкавична промяна на тактиката.

Пулър измъкна пистолета си, прицели се и проби задната гума. Моторът поднесе, изхвърли Дики от седалката и се преобърна на седем-осем метра от него.

Две секунди по-късно Пулър сграбчи яката му и го изправи на крака.

— Щеше да ме убиеш! — изскимтя Дики.

— Ако бях гръмнал предната ти гума, да — отвърна Пулър. — Но така само си натърти задника.

Коул се изправи до тях и прибра кобрата в кобура си.

— Абе ти нормален ли си? — кресна тя. — Какви са тези изпълнения?

— Уплаших се — изскимтя Дики.

— Наистина ли си служил в пехотата? — изгледа го Пулър. — Доколкото ми е известно, стандартите в Първа дивизия са твърде високи, за да търпят скапаняк като теб.

— Върви по дяволите!

— Той по дяволите, а ти — в затвора! — отсече Коул.

— За какво?

— Опит за убийство на военен по време на служба. Това е достатъчно, за да останеш на топло доста дълго време — рече Пулър.

— Не съм правил опит да те убия — възрази Дики.

— Така ли? А как ще наречеш намерението си да ме прегазиш с шибания мотор?

— Ти искаше да ме убиеш! — извика Дики и обърна изцъклените си очи към Коул. — Спука ми гумата! Можеше да се пребия!

— Дал си му повод — спокойно отвърна тя. — А сега ми кажи защо хукна да бягаш, след като те предупредихме, че искаме само да поговорим.

— Тоя вече преби Франк. Не искам да имам нищо общо с него, защото е психар!

— Не дрънкай глупости, ако обичаш! — намръщи се Коул. — Защо побягна, Дики?

Младежът не отговори. Дишаше тежко и гледаше в земята. От ожуления му лакът капеше кръв.

— Е, както искаш — промърмори Коул, а после му щракна белезниците и му прочете правата.

— Баща ми ще побеснее! — предупреди я Дики.

— Сигурно, но проблемът си е твой — сви рамене тя. — Ако обаче отговориш на въпросите ни, нещата ще станат много по-лесни.

— Нищо няма да кажа! Искам адвокат! А баща ми със сигурност ще ви даде под съд!

— Ти ли уби полицай Уелман? — рязко попита Пулър. — Ако е така, със сигурност ще получиш еднопосочен билет за затвора, където ще останеш до края на дните си! Жалко, че в Западна Вирджиния няма смъртно наказание.

Лицето на Дики изведнъж стана тебеширенобяло. Кръвта се оттегли от него толкова бързо, сякаш беше спукал артерия.

— Имай предвид, че разполагаме с показанията на свидетел, който те е видял да излизаш от къщата на Халвърсън по времето, когато е бил убит Уелман. А малко по-късно самият аз те видях да бягаш към гората.

— Това не е… — задавено промълви Дики. — Тоя трябва да е превъртял…

— Ти решаваш — сви рамене Пулър. — Но ние разполагаме с показанията на очевидец. Готов съм да се обзаложа, че все си пипнал нещо в къщата. Ще ти направим ДНК-проба и всичко останало. На местопрестъплението открихме доста неидентифицирани отпечатъци и нещо ми подсказва, че част от тях ще се окажат твои. След това е ясно: сбогом, свобода.