Ден нула [calibre 1.48.0]

Отговорът дойде от колективното боботене на мощни мотори.

— Клуб на почитателите на «Харли Дейвидсън» — отвърна Коул. — В него членува и Дики Строс. Нарича се «Ксанаду». Според мен клубът е нещо полезно, защото все пак помага на младежите да не вършат глупости.

— И Тредуел ли е членувал в него? Той също имаше харли. От тук ли тръгва модата на татуировките по целите ръце?

— Не знам за татуировките. Освен това не всички членове имат такива.

— Би било добре да знаем дали Дики и Тредуел са членували в един и същ клуб.

— Все пак току-що разбрахме, че Дики може да е гологлавият, избягал от къщата на Халвърсън. Допреди това нямах никакви причини да го подозирам.

— Може би бандата рокери има нещо общо със смъртта на Тредуел — отбеляза Пулър.

— Това е мотоклуб, а не банда. Повечето членове са възрастни хора, които имат семейства и редовно си плащат сметките.

Колата спря пред входа и двамата слязоха. През отворената врата се виждаше стара пожарна кола с изгнили гуми, а на няколко метра зад нея проблясваше пожарникарската тръба за излизане под тревога. По стените бяха монтирани дървени шкафчета, а пред тях се виждаха купчини стари пожарникарски униформи.

По-навътре бяха паркирани половин дузина редки модели харли. Пулър преброи общо пет човека, двама от които форсираха моторите си, а останалите поправяха нещо по своите.

— Защо тези хора не работят? — попита той.

— Вероятно защото не могат да си намерят работа.

— И затова просто си седят тук и човъркат скъпите си играчки?

— Много от тези мотори са над двайсетгодишни, Пулър. Никой не ги смята за луксозни играчки. Познавам повечето от тези хора. Всички са прилежни и работливи, но какво да правят, като няма работа? Официалната безработица в общината е почти двайсет процента. Някои хора продължават да търсят, а други просто са се отказали.

— Тук ли държат моторите си?

— Понякога. Защо питаш?

— Ти каза, че наоколо живеят скитници.

— Така е, но никой не пипа моторите.

— Защо?

— Защото членовете на клуба им помагат.

— По какъв начин?

— Носят им храна и одеяла, а понякога им намират и работа. Повечето от клуба имат професии — механици, водопроводчици, електротехници, дърводелци. Редовно обикалят къщите и безплатно поправят това-онова.

— Самаряни, а?

— В Дрейк се намират и такива.

Излязоха на двора и поеха по напукания бетон. Неколцина от мъжете извърнаха глави към тях. Дики Строс се появи от някаква ниска сграда, видя ги и се закова на място. Държеше омазнен парцал.

— Хей, Дики — подвикна Коул. — Ела насам да си поговорим.

Дики се обърна и хукна към сградата.

— Спри! — извика след него Коул. — Искаме само да поговорим.

Пулър вече се беше насочил към вътрешността на гаража.

Двама мъже, които работеха по моторите си, му препречиха пътя. И двамата бяха по-възрастни от него и много яки. Бяха завързали цветни кърпи на главите си и гледаха самоуверено. Имаха огромни ръце и набъбнали мускули — като хора, които си вадят хляба с тежък физически труд.