Ден нула [calibre 1.48.0]

— Ако те закараме в участъка, само пет секунди по-късно ще научи целият град — обади се от предната седалка Коул.

— Тогава да идем някъде другаде, става ли?

— Предлагам моята стая в мотела — подхвърли Пулър. — Отлично знаеш къде е, защото си ме следил, нали?

— Все ми е едно — мрачно отвърна Дики.

Стигнаха до мотела и Пулър бързо огледа капаните, които беше поставил. Младежът не забеляза нищо, за разлика от Коул, която присви устни, но замълча.

Дики седна на леглото, а Коул зае стола срещу него. Пулър се облегна на стената — предпочиташе да остане прав.

— Чух, че си помогнал на мис Луиза — промърмори Дики. — Добре си направил.

— Въпреки това тя умря — поклати глава Пулър. — Но да оставим самарянството и да се фокусираме върху теб.

— Каква част от това ще излезе на бял свят?

— Зависи — отвърна Коул. — Ако си убил Лари, всичко.

— Вече казах, че не съм убил никого! — извика Дики и стисна юмруци. Приличаше на обидено хлапе и Пулър очакваше всеки момент да се тръшне на пода и да зареве.

— Разбираш, че няма как да приемем думите ти на доверие — каза Коул. — Трябват ни доказателства.

— Надничал ли си в досието ми? — попита Дики и погледна Пулър, който поклати глава.

— Вече споменах, че нещата с армията не се получиха. Но това нямаше нищо общо с моите качества. На практика бях добър боец, без никакви наказания. Ако имах възможност, със сигурност щях да изкарам службата си докрай. Животът в казармата ми харесваше, имах много приятели и искрено се надявах да служа на родината си. Но изборът не беше мой. Там просто не харесваха такива като мен.

Изучавайки лицето му, Пулър бързо стигна до отговора.

— Мълчал си, а те не са те питали, а? — подхвърли той.

Дики погледна в краката си и кимна.

— Специалното отношение на армията към хомосексуалните? — изненадано рече Коул, обръщайки се към Пулър.

— Според закона, известен като «Те не питат, а ти не казваш», всичко е наред, докато си траеш, но разкрият ли те — край на кариерата. Какво се случи? — попита той Дики.

— Някой ме изпя. Бяха ми направили и снимки с разни приятели. Нищо особено, днес в YouTube е пълно с много по-компрометиращи снимки, но тогава времената бяха други.

— И те изритаха?

— За секунда. Предупредиха ме, че ако откажа уволнение по взаимно съгласие, играта ще загрубее.

— Това го вярвам.

— Баща ти знае ли, че си гей? — попита Коул.

— Защо мислиш, че постъпих в армията направо от гимназията? — горчиво се усмихна Дики. — Той беше решил, че това ще ме «излекува».

— Добре де, гей си — рече с въздишка Пулър. — Но това си е твоя работа и не е престъпление.

— За някои хора е, особено в този край.

— Е, ние не сме «някои хора» — успокои го Коул.

— Да се върнем на полицай Уелман — каза Пулър. — Как се озова в къщата?

— Ние с Лари бяхме приятели.

— Да не искаш да кажеш, че… — Коул опули очи от изненада. — Лари е женен и има дете. При мъртъвците ли намерихте да го правите, по дяволите…