Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Усмихнах му се в стил „Ох, каква досада!".
щах глава, видимо очарован от отвратителните и чудо
- Жена ми ме помоли да прибера някакви снимки.
вищни викториански фотографии, които биха превърнали
- Носите ли квитанцията?
всяко красиво бебче в страдащия ми от херпес зостер чичо
- Изгубих я.
Морти. - Трябва да запишем час при вас и да я доведем.
Албин продължаваше да се перчи в своята пелерина.
' Американски тенор, театрален и филмов актьор, изпълнител
Казах си, че перченето вероятно е създадено специално за
на главната роля във филма „Принцесата невеста" по едноимен
мъже, облечени в пелерини. Разговаряхме за цените, които
ния роман на Уилям Голдман. - Б. пр.
бяха толкова абсурдни, че би трябвало да направя втора
250
251
ипотека на къщата си. Продължавах да играя. Но накрая
Албин присви очи, но само за миг. Най-после му про
заявих:
светна, че нещо става, но той бе фотограф, а не юрист или
- Вижте, жена ми ми даде този номер. Номерът на се
лекар. В неговата професия нямаше конфиденциалност.
сията. Каза ми, че ако видя тези фотографии, ще онемея.
Подадох му банкнотите. Той тръгна към принтера. За
Дали не бих могъл да зърна снимките от фотосесия номер
белязах един линк с надпис: „Лична информация." Щом
четири-седем-едно-две?
той извлече фотографията от принтера, аз щракнах върху
Ако фактът, че в началото твърдях, че съм дошъл да взе
линка.
ма готови снимки, а сега искам да видя цяла фотосесия, му
- Извинете? - обърна се Албин към мен.
се е сторил странен, то това изобщо не се долови от шумни
Върнах назад, но вече бях видял достатъчно. Беше из
те похвални слова, изливащи се от устата му за собствената
писано само първото име на момичето: Кари. А адресът й?
му гениалност.
В съседната сграда. Фондацията „Спасете ангелите." .
- Ами да, разбира се, тя е тук, в компютъра. Но тряб
ва да знаете едно - не харесвам дигиталната фотография.
За снимките на момиченцето ви ще използвам класическа
фотографска камера. Тя създава неповторима тъкан на про
Албин не знаеше фамилията на Кари. Когато го при
изведението.
тиснах, той ми каза, че е правил снимки за „Спасете анге
- Супер.
лите" и толкова. Дали му само малките имена на децата.
- Използвам компютърните технологии за по-лесно съх
Взех копието на фотографията и се запътих към съсед
ранение.
ната сграда. „Спасете ангелите" още не работеше. Нищо
Написа нещо на клавиатурата и натисна копчето „Върни".
чудно. Намерих Минерва, любимата ми секретарка, при
- Е, това със сигурност не са снимки на бебета. Заповя
„Бруно и съдружници" и й показах снимката на русоко-
дайте.
сата Кари.
Албин обърна монитора към мен. На екрана имаше цял
- Познавате ли я?
набор от миниатюрни фотографии. Сърцето ми се сви още
Минерва вдигна поглед към мен.
преди да щракна върху едната от тях и да я уголемя. Тя зае
- Изчезнала е - обясних аз. - Опитвам се да я открия.
целия екран. Нямаше никакво съмнение.
- Частен детектив ли сте?
Пред мен бе образът на русокосото момиче.
- Да - по-лесно ми беше да я излъжа, отколкото да й
Стараех се да запазя хладнокръвие.
обяснявам надълго и нашироко.
- Ще ми трябва копие.
- Размер?
- Страхотно.
- Няма значение. Може би осем на десет.
- Така е. Малкото й име е Кари. Разпознавате ли я?
- Ще бъде готова след седмица.
- Работеше там.
- Искам я сега.
- В „Спасете ангелите" ли?
- Невъзможно.
- Е, не че работеше. Просто беше една от тях. Миналото
- Компютърът ви е свързан с цветния принтер ей там -
лято прекара тук няколко седмици.
забелязах аз.
- Можете ли да ми кажете нещо за нея?
- Така е, но качеството едва ли ще ви задоволи.
- Красива е, нали?
Нямах време за обяснения. Извадих портфейла си.
Не й отговорих.
- Предлагам ви двеста долара за компютърното копие
- Никога не съм знаела името й. Тя не беше много учтива.
на тази фотография.
Честно казано, никой от тях не беше вежлив. Предполагам,
252
253
че са пазили обичта си за Господ, но не и за обикновените
Т Р И Й С Е Т И Т Р Е Т А Г Л А В А
хора. Както и да е. Служителите в сградата ползваме обща
баня в дъното на коридора. Поздравявам я. Но тя сякаш
гледа през мен. Нали разбирате какво искам да кажа?
Благодарих на Минерва и се върнах към апартамент ЗВ.