Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Изпих си шоколадовата напитка.
каква връзка с поставената задача, някоя мисъл, рикошира
Уин каза:
ла в неочаквана посока, неизбежно отвеждаща до решение,
- Помниш ли игрите с оптически измами, които играех
до което линейното мислене никога не би ви отвело.
ме като деца? Гледаш най-обикновена картинка и виждаш
Тъкмо това стана и с мен. Ето как започнах да сумирам
ту някоя дърта вещица, ту млада хубавица. А понякога раз
фактите.
личаваш нещо средно между заек и патица.
Когато се върнах в спалнята, Териса се размърда. Не
- Тук случаят не е такъв.
споделих мислите си по повод русокосото момиче - онези,
- Попитай се следното: да речем, че Териса не те бе по
които обсъждахме с Уин. Не че исках да скрия нещо от нея,
викала в Париж; да предположим, че вървиш по улицата
но все още нямаше защо да й го казвам. Тя се мъчеше да
към офиса си и се разминаваш със същото русокосо моми
се окопити. Защо да не оставя раните й да позаздравеят,
че. Ще се спреш ли? Ще си кажеш ли: „Брей, това сигурно
докато науча повече?
е дъщерята на Териса!"?
Териса отново се унесе в сън. Държах я в прегръдките
- Няма.
си, затворил очи. Осъзнах колко малко съм спал, откакто
- Значи всичко зависи от ситуацията. Разбираш ли?
се бях върнал от шестнайсетдневното си пребиваване в
- Разбирам.
нищото. Плъзнах се в кошмарните си сънища, но към три
Известно време двамата седяхме и мълчахме.
сутринта внезапно се събудих. Сърцето ми бъхташе в гър
- Разбира се - обади се Уин, - само защото ситуацията е
дите. В очите ми имаше сълзи. Помнех само усещането за
такава, не означава, че видяното от теб не е истина.
нещо, което притискаше гърдите ми и ме приковаваше на
- Там е работата.
място, нещо тъй силно, че не ми позволяваше да си поема
- При това страшно забавно е да докараш главния теро
дъх. Станах от леглото. Териса продължаваше да спи. На
рист, завързан в чувал.
ведох се и нежно я целунах.
246
247
В съседната стая имаше преносим компютър. Включих
върби. Другата приличаше на пансион, предлагащ нощув
се в Интернет и написах: „Спасете ангелите". Резултати
ка и закуска - живописен дом от Викторианската епоха с
те се появиха на екрана. Най-отгоре имаше каре, в което
кули и кулички, витражи, веранда и синьосивкав покрив на
прочетох: „СПАСЕТЕ АНГЕЛИТЕ", а по-долу с по-дребен
мансардата. Надписите гарантираха конфиденциалността
шрифт: „ХРИСТИЯНСКИ РЕШЕНИЯ". Ставаше дума за
на местонахождението и обитателите - никакви имена,
живота и за любовта към Бога. Предлагаше се да заменим
никакви адреси, - а красивите като пощенски картички
думата „избор" с думата „решения". Някакви жени твър
фотографии сякаш те придумваха да забременееш и да се
дяха, че са по-съгласни с „решението за осиновяване",
озовеш на това място.
отколкото с „убийството". Бездетни семейства разискваха
Щракнах на втората страница - и в същия миг ме осени
как правителството желае да извършва „жестоки експери
онази тъпа-долна-нелинейна-катализаторска мисъл.
менти" върху „неродените" им още деца, докато „Спасете
Появиха се снимки на бебета. Те бяха красиви, дори
ангелите" биха могли да им помогнат, като замразят ем
възхитителни и сърцераздирателни, като фотографии, на
бриони, „за да осъществят крайната си цел - живота" чрез
правени специално за да предизвикат удивление и страхо
християнското решение да помогнат на още едно бездетно
почитание у всяко човешко същество.
семейство.
Моето подло съзнание обожава контрастите. Например:
И преди бях срещал подобни доводи и дори си спомних,
наблюдавам изпълнението на бездарен комик и си мисля
че и Марио Контуци ги бе споменал. Бе казал, че организа
колко велик е Крие Рок1. Или гледам филм, в който се
цията изглеждала като десница, но не крайна. Бях склонен
опитват да ме стреснат с лееща се в изобилие червена боя
да се съглася с него. Продължих да се ровя в резултатите.
вместо кръв, и си мисля как Хичкок2 ме държи прикован
Попаднах на изявлението на някаква мисия относно любов
към мястото ми, въпреки че филмите му са черно-бели. И в
та към Бог и спасяването на „неродени още деца." Имаше
мига, в който зърнах снимките на „спасените ангелчета", аз
и бюлетин, започващ с определение на Библията като „за
ги сравних с противните викториански фотографии, които