Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
вършеното, вдъхновено и непогрешимо Божие слово" и
бях видяла в евтиното фотоателие същата сутрин. Това ми
продължаващ с твърдението, че животът е неприкосновен.
напомни за всичко, което бях научил там, за съкращението
Имаше подпрозорци на тема грижите за осиновените деца,
ХХК и вероятността то да означава Хо-Хо-Кус3, спомних
правата на човека, бъдещи събития, заплащането на биоло
си и какво бе казала Есперанца по този повод.
гичните майки.
Ето пак човешкото съзнание - милиарди неврони се
Кликнах върху „Най-често задавани въпроси", за да раз
сблъскват съвсем случайно, пръкват се, смесват се, извиват
бера подробности около подкрепата на неженените двойки,
се, проблясват и се разбъркват. Няма как да ги командваш,
отношението на бездетните семейства към замразяването
но ето в каква последователност изникват те в главата ти:
на ембриони, да видя какви формуляри трябва да се попъл
нят, какви цени да се платят, как можеш да станеш дарител,
Официална практика, ХХК, Есперанца, запознанството ни,
как можеш да се включиш в екипа на „Спасете ангелите".
трудният й житейски път, акронимът за БУМ, или „Борба
Прочетеното ми направи дълбоко впечатление. Имаше
между удивителни мадами".
и Галерия с фотографии. Повиках първата страница със
снимки. На екрана се появиха образите на две доста бляска1 Крие Рок - американски комедиант, актьор, режисьор, сцена
ви имения, обитавани от неомъжени майки. Едната имаше
рист и продуцент. - Б. пр.
вид на сграда в богата плантация в щата Джорджия - цяла2 Алфред Хичкок — английски сценарист и режисьор. - Б. пр.
та бяла, с мраморни колони, оградена от огромни плачещи
3 Градче в щата Ню Джърси. — Б. пр.
248
249
Внезапно всичко си дойде на мястото. Е, може би не
Албин се намръщи.
абсолютно всичко. Но донякъде. Достатъчно, за да знам
- Знам номера на поръчката, ако това ще ви помогне.
каква ще бъде следващата ми стъпка.
- Може и да помогне.
Ще отида в онова евтино фотоателие в Хо-Хо-Кус. Ще
Той придърпа към себе си клавиатурата, приготви пръс
посетя ателието за Официална Практика на Албин Ларами,
тите си за писане и се обърна към мен:
или според акронима - ОПАЛ.
-Е?
- Четири-седем-едно-две.
Погледна ме, сякаш бях най-тъпото същество на божия
та земя, и отсече:
Мъжът зад гишето в „Официалната практика на Албин
- Това не е номер на поръчка.
Ларами" бе по всяка вероятност самият Албин. Носеше пе
- О, сигурен ли сте?
лерина. Лъскава пелерина. Сякаш беше Батман или Зоро.
- Това е номер на сесията.
Брадата му стоеше като нарисувана, косата му бе разбър
- На сесията ли?
кана, макар и с мярка, а целият му вид говореше, не, кре
Той отметна пелерината встрани с двете си ръце като
щеше: „Аз не съм обикновен художник! Аз съм артист!"
птица, готвеща се да полети.
Когато влязох, той говореше по телефона и се мръщеше.
- На фотосесията.
Тръгнах към него. С пръст ми направи знак да почакам.
Телефонът звънна и той ми обърна гръб, сякаш ме
- Той не разбира, Лиъполд. Какво да ти кажа? Човекът
отпращаше. Щях да изгубя връзката си с него. Отстъпих
не разбира нито от ъгъл, нито от тъкан, нито от колорит.
крачка назад и заиграх театро. Премигах с очи и закръглих
Няма око за подобни неща.
устни, като изобразих съвършено „О". „Дълбоко благого
Той отново вдигна пръст към мен, като ми направи знак
веещия Майрън Болитар." Той ме загледа с неприкрито
да почакам още малко. Разбрах го. Щом остави слушалка
любопитство. Обиколих помещението с благоговеещ израз
та, той театрално въздъхна:
на лицето.
- Какво обичате?
- Някакъв проблем ли има? - попита.
- Здрасти - казах. - Казвам се Бърни Уърли.
- Работите ви - отвърнах. - Смайващи са.
- А пък аз съм Албин Ларами - отвърна с ръка на сър
Той наду перки. Не съм виждал много често възрастен
цето той.
човек да надува перки. Следващите десетина минути аз го
При представянето си Албин изпита огромна гордост от
заливах с похвали за постиженията му, разпитвах го откъде
себе си. Напомни ми за Манди Патинкин в „Принцесата
черпи вдъхновение и го оставих да бръщолеви за нюанси,
невеста"1; дори очаквах да ми заяви, че съм убил баща му,
багри, стилове, осветление и други такива.
затова да се приготвя да умра.
- Двамата с Мардж си имаме бебе - казах, като покла