Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Върнах се в Ню Йорк и по-специално - в офисите на
Застанах отпред и се вторачих във вратата на „Спасете ан
„КриоХоуп".
гелите". И отново: съзнанието. Взирах се, а мислите ми се
„Не може да бъде."
мятаха безразборно в бедната ми стара глава като мокри
Тази мисъл се блъскаше в съзнанието ми. Не знам дали
чорапи в сушилня. Мислех си за уебсайта, в който сър
исках да съм прав или не, но както вече казах, истината
фирах предишната нощ, за самото име на организацията.
има свой собствен мирис. А що се отнася до мисълта: „Не
Погледнах фотографията, която държах в ръката си. Русата
може да бъде", за кой ли път си припомням аксиомата на
коса. Красивото лице. Сините очи със златните пръстен-
Шерлок Холмс: „Когато изключиш невъзможното, остана
чета около зениците и видях същото, за което говореше
лото, колкото и невероятно да ти се струва, трябва да е
Минерва.
истината."
Нямаше грешка.
Съблазняваше ме мисълта да се обадя на специален
Понякога човек вижда в нечие лице силни родови беле
агент Джоунс. В ръцете си държах снимката на момичето.
зи като например златните пръстени около зениците, а друг
Най-вероятно тази Кари бе или терористка, или симпа-
път - нещо като далечно ехо. Тъкмо това зърнах в лицето
тизантка, или - в най-добрия случай - я държаха против
на момичето. Отзвук.
желанието й. Но беше твърде рано за подобни изводи. Бих
Сигурен бях в това - отзвук от нейната майка.
могъл да говоря с Териса, да споделя предположенията си,
Отново погледнах към вратата. Погледнах и към сним
ала и това щеше да е прибързано.
ката. И когато осъзнах истината, по гърба ми полазиха сту
Преди да я обнадеждя или да й отнема всяка надежда,
дени тръпки.
трябваше самият аз да съм убеден в резултатите.
Берлеан не беше излъгал.
Пред института „КриоХоуп" имаше момче, което парки
Звънна мобилният ми телефон. Беше Уин.
раше автомобилите. Дадох му ключовете и се запътих към
- ДНК тестът на онези кости е готов.
входа. Веднага след като Рик Колинс бе разбрал, че страда
- Достатъчно - отвърнах аз. - Показал е, че майката е
от болестта на Хънтингтън, бе дошъл тук. На пръв поглед
Териса. Джоунс ми е казал истината.
изглеждаше, че посещението му е било напълно логично.
-Да.
„КриоХоуп" беше лидер в изследователската работа със
Продължих да гледам снимката още известно време.
стволови клетки. Бе съвсем естествено да се предположи,
- Майрън?
че е посетил института с надеждата да намери спасение от
-Мисля, че вече ми е ясно - отговорих. - Мисля, че знам
онаследената болест.
какво става.
Ала истината бе друга.
Спомних си името на лекаря от брошурата.
- Искам да видя д-р Слоън - казах на администраторката аз.
- Името ви?
- Майрън Болитар. Кажете му, че се отнася за Рик Ко
линс. И за едно момиче на име Кари.
254
255
- Може да е имало намек и за теб. Беше просто разговор.
Невинаги е ясен.
Когато излязох, Уин ме чакаше във фоайето до парад
- Но ти мислиш, че знаят за нас?
ния вход - беше се облегнал на стената и се чувстваше като
- Да, напълно възможно е.
у дома си. Лимузината му бе пред сградата, но той остана
- Някаква представа откъде са научили?
с мен.
- Никаква. Агентите, свързани с Джоунс, онези, които
- И? - попита.
те задържаха, са най-добрите в професията си. Няма да са
Разказах му всичко. Той ме слушаше, без да ме прекъс
проговорили.
ва, без да ми задава допълнителни въпроси. Когато свър
- Все някой трябва да го е споменал - казах.
ших, рече:
- Сигурен ли си в думите си?
- Следващата ти стъпка?
Замислих се. Мъчех се да се сетя кой още беше в Лондон
- Ще кажа на Териса.
през онзи ден, кой би могъл да е съобщил на ислямистите,
- Да ти е хрумвало как ще реагира тя?
че тъкмо аз съм убил лидера им Мохамед Матар. Погледнах
- Нямам представа.
към Уин. Със снимката на Кари в ръка той въпросително бе
- Би могъл да почакаш. Проучи още малко.
повдигнал вежди.
- Какво да проуча?
Когато изключиш невъзможното...
Той взе снимката.
Уин рече:
- Момичето.
- Обади се на родителите си. Ще ги преместим в Палм
- Ще го проучим. Но трябва веднага да кажа на Териса.
Бийч. Ще осигурим най-добрата охрана за Есперанца -
Мобилният ми телефон изчурулика. Непознат номер.
може би Зора ще е свободен или онзи, Карл, от Филадел
Натиснах бутона за открит микрофон и се обадих: