Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Тя се взираше в лицето на фотографията и не помръд
това бе такава хубава изненада... - гласът й утихна. - Бяха
ваше.
останали още два ембриона. Искахме да ги запазим, в слу
- Когато преди повече от шест години д-р Слоън поема
чай че ни е нужен още един опит, но точно тогава откриха
поста, той разбира какво е станало. Задачата му била много
фибромата ми и... нямаше начин отново да забременея.
тежка. Отначало решава да си мълчи, но усеща, че това е и
Д-р Кокс ми каза, че ембрионите не са оцелели.
незаконно, и неетично от медицинска гледна точка. Затова
- Излъгал е - заявих аз.
се спира на нещо средно. Свързва се с Рик и иска разре
Тя отново погледна към фотографията на русокосото
шението му, за да даде ембрионите за осиновяване. Нямам
момиче.
представа какво е минало през ума на Рик, но предполагам,
- Съществува една благотворителна организация, на
че щом е станала дума ембрионите да бъдат унищожени,
речена „Спасете ангелите". Те се обявяват против изслед
или да получат нов живот, той е избрал живота.
ванията със стволови клетки, против унищожаването на
- Не е ли трябвало да попитат и мен?
ембриони по какъвто и да е начин, форма или метод. Поч
- Ти вече отдавна си била дала разрешение, но не и Рик.
ти две десетилетия лобират за доброволно осиновяване на
А и никой не е знаел къде се намираш. Така че Рик дава
ембрионите. В това има смисъл. Съхраняват се стотици
съгласие. Не знам дали е законно или не. Но всичко вече
хиляди ембриони, а с тяхна помощ много двойки биха за
било свършено. Д-р Слоън се е опитвал да разчисти нераз
ченали и биха им дали живот. Юридически това е доста
бориите в случай на нещо непредвидено. И непредвиде
сложно. В повечето щати осиновяването на ембриони не е
ният случай не закъснял. Когато Рик разбира, че страда от
разрешено, защото жената, която ще го роди, се превръща
болестта на Хънтингтън, иска да се увери, че семейството,
в сурогат. „Спасете ангелите" настояват запазените ем
осиновило останалите ембриони, е известено за проблема.
бриони да, се имплантират в жени, които не могат да имат
Отива в „КриоХоуп". Д-р Слоън му казва истината - че още
деца.
преди години ембрионите са присадени чрез организацията
Най-после й стана ясно.
„Спасете ангелите". Не знае кои са осиновителите и съвет
- О! Боже мой...
ва Рик да направи проучване и да получи информация от
262
263
благотворителната организация. Предполагам, че Рик не е
Мълчах.
искал да отлага.
- Не знам причината, поради която е с тях - продъл
- Искаш да кажеш, че е влязъл с взлом в офисите им?
жи Териса. - Може да става въпрос за „Стокхолмски син
- Напълно е възможно — отвърнах аз.
дром". Може родителите й да са ужасни или да изживява
Най-после Териса отлепи очи от фотографията.
бунтовническите си години - по дяволите, аз бях същата!
- И къде е тя сега?
Няма значение. Тя е още дете. При това е моя дъщеря, Май
- Не знам.
рън. Разбираш ли? Не е Мириям, но ми се открива още една
- Но тя ми е дъщеря.
възможност. Не мога да й обърна гръб. Моля те.
- Само биологична.
Продължавах да мълча.
Сянка пробяга по лицето й.
- Мога да й помогна. Сякаш... сякаш така е трябвало
- Не ми излизай с този номер. Самият ти разбра за Дже-
да стане. Рик е умрял, докато се е опитвал да я спаси. Сега
реми, когато той бе вече на четиринайсет. И все още го
е мой ред. По телефона ми казаха да съобщя само и един
смяташ за свой син.
ствено на теб. Моля те, Майрън. Умолявам те. Помогни ми
Исках да й кажа, че положението ми бе съвършено раз
да спася дъщеря си.
лично, но в думите й имаше логика. Джереми бе мой био
логичен син, ала не ме познаваше като свой баща. Открих
го твърде късно, за да променя нещо във възпитанието му,
но сега продължавах да съм част от живота му. Нима моето
положение бе толкова по-различно от нейното?
- Как се казва? - попита Териса. - Кой я е отгледал?
Т Р И Й С Е Т И П Е Т А Г Л А В А
Къде живее?
- Малкото й име може да е Кари, но не съм сигурен.
Още не съм узнал другите й имена.
Териса постави снимката в скута си.
Обадих се на Берлеан, а Териса седеше до мен.
- Трябва да уведомим Джоунс - рекох аз.
- Джоунс намекна, че по някакъв начин си излъгал и си
-Не.
фалшифицирал резултатите от ДНК теста - казах.
- Ако дъщеря ти е била отвлечена...