Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
вам. Може ли?
- Което ще рече?
- Може. - Не отделях поглед от облицовката на тавана.
- Точно сега - казах - ми се ще да остана тук, до теб, и
После продължих, тъй като не бях в състояние да оставя
просто да съществувам.
242
243
- Господи! Надявам се.
- Защо ме излъга за Бангкок?
Териса бе заспала, когато чух ключа във вратата на
- А ти как мислиш? - попита в отговор той.
апартамента да се завърта. Хвърлих поглед към часовника
Но отговорът бе очевиден. Отново ме обля гореща вълна.
в спалнята. Един след полунощ.
- Предадох те, нали?
Метнах си халата в мига, в който Уин и Мий влязоха.
- Така е.
Мий ми махна с ръка и каза:
Сълзите напираха в очите ми, почувствах, че пак се за
- Здравей, Майрън.
душавам. Десният ми крак отново заподскача.
- Здрасти, Мий.
- Страхуваше се, че пак ще ме хванат, нали? - казах. - И
Тя се запъти към съседната стая. Когато изчезна зад вра
ако го бяха направили, ако отново ме бяха пречупили, щях
тата, Уин рече:
да им дам информация за теб, ала тя щеше да е невярна.
- Щом работата опре до секс, първо вземам Мий.
- Така е.
Само го погледнах.
- Извинявай - промълвих.
- А най-хубавото е, че не ми коства много усилия да я
- Няма за какво да ми се извиняваш.
задоволя.
- Мислех... Предполагах, че ще съм по-силен.
- Моля те, престани - прекъснах го аз.
Уин отпи от чашата си.
Уин направи крачка напред и ме прегърна.
- Ти си най-силният човек, когото познавам.
- Добре ли си? - попита той.
Изчаках за миг, а после попитах, защото нямаше как да
- Чувствам се прекрасно.
си го спестя:
- Искаш ли да чуеш нещо странно?
- По-силен и от Мий?
- Какво е то? - попитах.
- По-силен, но далеч не тъй гъвкав.
- Това бе най-дългата ни раздяла от университетските
Останахме да седим в уюта на тишината.
години насам.
- Спомняш ли си всичко? - попита той.
Кимнах с глава и зачаках прегръдката му да отслабне, за
- Бегло.
да се отдръпна назад.
- Ще ти е нужна помощ.
- Излъга ме за Бангкок - забелязах.
- Знам.
- Не, не съм те излъгал. Наистина ми се струва, че в това
- В теб ли е костта за ДНК пробата?
наименование се съдържа доста ирония. Там се намират
Кимнах с глава.
най-готините секс клубове.
- И ако тестът потвърди думите на онзи приятел, Джо
Поклатих глава. Влязохме в стаята, подредена в стил
унс, всичко ще приключи, така ли?
„Луи-някой-си" с тежки дървени мебели, пищно орна
- Джоунс отговори на повечето ми въпроси.
ментирани скулптури и бюстове на момчета с дълги коси.
- Но имаш нещо наум, нали?
Настанихме се в кожените клубни кресла пред мраморната
- Всъщност имам няколко неща наум.
камина. Уин ми подхвърли чаша безалкохолно, а на себе си
- Слушам те.
наля огромно количество уиски от гарафата.
- Позвъних на номера, който ми даде Берлеан - казах
- Щях да пия кафе - каза той, - но нямаше да оставя
аз. - Никой не се обади.
Мий да заспи през нощта.
- Едва ли това е едно от нещата.
Кимнах.
- Запознат ли си с теорията му за заговора на Мохамед
- Свърши ли най-сетне с шегите от серията „Мий"?
Матар?
244
245
- Че заговорът ще надживее Матар ли? Запознат съм.
- С мен ли си?
- Ако е вярна, този заговор застрашава всички. Длъжни
- Още не - отвърна той. - Но щом си изпия питието и
сме да се притечем на помощ.
отида в спалнята си, ще бъда.
Уин заклати глава напред и назад и рече:
-Ами...
- Джоунс е на мнение, че ако последователите на Матар
разберат какво съм сторил, ще ме преследват. Не ми се ще
да седя и да чакам опасността със скръстени ръце.
Моето умозаключение бе по вкуса на Уин.
Т Р И Й С Е Т И В Т О Р А Г Л А В А
- Искаш да кажеш, че по-добре би било да действаш?
- Мисля, че би трябвало.
Уин кимна с глава.
- Нещо друго?
Човешкото съзнание може да е доста тъпо и долно.
Отпих още една глътка.
Логиката никога не се разгъва линейно. Ще се втурне
- Видях русокосото момиче. Видях го в движение. Зър
напред, ще се дръпне назад, ще се блъсне в някоя стена и ще
нах лицето му.
отскочи, ще направи лупинг, от който косата ти ще настръх
- А! - възкликна Уин. - И както забеляза и преди, уста
не, и току ще се изгуби на някой завой. За катализатор може
новил си съответствия, вероятно генетични, между моми
да й послужи какво ли не - най-често нещо, което няма ни
чето и възхитителния господин Колинс?