Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Том вдигна вежда, когато прочете последната информация. Написа поредица от цифри и букви и на екрана се появиха кутийки. Написа нещо в тях и след секунди влезе в базата данни на американските морски пехотинци в базата им в Арлингтън, Вирджиния. Въведе серийния номер на Винсент Паоломо и след няколко секунди на екрана се появи съобщение: „информацията не съществува“.
Том усети как през него премина приятна възбуда.
— Я виж ти, колко интересно — каза той в топлата нощ. — Така. Сега да видим какво имаме за добрия майор.
Върна се в базата данни, бързо въведе серийния номер на Симпсън и екранът стана черен. След това, за ужас на Том, в центъра му се появиха череп и кръстосани кости. Просветваха в черно и червено. Компютърът беше под атака.
— Не! — извика Том. Пръстите му се движеха по клавишите като насън. Със скоростта на светлината направи персонализирана защита. Тя се появи като ограда от синджири пред черепа и костите. Черепът се усмихна заплашително и сякаш се приближи. Оградата се накъса и металните халки на синджирите се разлетяха на всички страни.
Том плувна в пот, дланите му станаха влажни. Опитваше какво ли не, движеше пръстите си по клавишите с феноменална скорост, очите му се стрелкаха към екрана.
— Сибил, помощ! — извика той, но не последва отговор. В главата му беше пълна каша. Набра още цифри и букви и накрая натисна „Ентър“.
Черепът и костите спряха да се движат. Усмивката изчезна. На екрана се появи старомоден топ и черепът и костите бяха разбити на хиляди парчета. Екранът пак стана син.
Том трепереше. Мозъкът му препускаше. „Атаката беше прекалено бърза — помисли си той. — Ама наистина прекалено.“ Потисна паниката и въведе код от букви и цифри, който само той знаеше и никъде не беше записвал. През следващите няколко секунди не се случи нищо, но после на екрана се появи малка фигурка. Беше карикатура на самия Том, само че беше атлетичен и стоеше изправен на здравите си крака. Това беше неговият аватар Томи Бой. Въоръжен до зъби. В ръката си държеше автоматична пушка, а на колана му висеше пистолет с огромно дуло.
Том пое дълбоко дъх. След като аватарът му се появи на екрана, значи системата беше отново защитена и имаше шанс в тази битка. Но също така разбра, че сривът в комуникациите от тази вечер се е дължал на атаката върху компютърната система. Някой беше влязъл в нея и беше прескочил създадените от него защитни прегради.
Умът му работеше трескаво. Спомни си какво бе казал Марк. Как наемният убиец бе разбрал къде е Кайл Форман? Как беше стигнал толкова лесно до него? Откъде изобщо знаеше, че е жив? А Стеф бе казала, че Симпсън и Паоломо са знаели какво да търсят на борда на „Биг Мак“. Очевидно имаше пробив в сигурността. Някой някъде бе следил всеки ход на „Е-форс“. Беше прихванал всички комуникации, откакто екипът бе пристигнал в Калифорнийския конферентен център.
Том се канеше да даде указания на аватара си, когато гласът на Сибил наруши тишината. Той отекна из Първа база и звучеше от всяка тонколона на всяка работна станция. Но това не беше познатия на всички глас на Сибил. Беше андрогенен глас, странно немощен и странно пронизителен.
Том почувства страх, какъвто не бе изпитвал. Той го парализираше, изпълваше го с ужас, със задушаваща безнадеждност. Погледна холографския екран и изтръпна, сякаш ледени пръсти сграбчиха сърцето му. Появи се друг аватар и тръгна към Томи Бой. Беше стройна млада двайсетгодишна жена. Носеше карирана пола, поло и наниз перли, косата й бе свита на кок. Приличаше на библиотекарка.
— Ти! — възкликна Том.
82.
Калифорнийски конферентен център, Лос Анджелис
Марк подкара втората Къртица от товарното отделение на „Биг Мак“ и пое през асфалта към северозападното крило на конферентния център. След шейсет секунди се изравни с Детската количка и спря пред входа на отводнителния канал. Нагласи свредела на минимална мощност и тръгна напред. Проби вратата, все едно беше салфетка, и продължи надолу по прохода, който водеше към вертикалната 25-метрова шахта към канала.
Шахтата беше около метър и половина широка, а свределът на Къртицата беше над два метра в основата. Без да се поколебае нито секунда, Марк увеличи скоростта на машината, насочи я надолу и проряза шахтата. Двайсет секунди дълба пръстта и безпрепятствено проби и бетонната обшивка. Когато стигна почти до пода на канала, намали скоростта на свредела, вдигна го нагоре и насочи Къртицата към самия тунел. Захвърчаха пръст, камъни и парчета бетон.