Персевал, или Разказ за Граала

Добре се с нея загърнете и от простуда се пазете: тъй както лед водата става, така кръвта се вледенява, [7964] когато тялото изстива и ледни тръпки ви побиват. Съдете колко е грижовна кралицата ни. — Със синовна [7968] признателност Говен тогава отвърнал: — Бог добро да дава на благородната кралица, а също и на вас, девици, [7972] за хубавите ви слова. Ако се съди по това, което върши, тази дама се слави с опитност голяма. [7976] Пък и какви придворни има! По мъдрост тя е несравнима и много вещо преценява какво е нужно да се дава [7980] на победил във боя рицар. От мен на вашата кралица най-искрено благодарете! — Добре, сир! Сигурен бъдете, [7984] че ще постъпя аз така. За вас най-важно е сега тез дрехи да си облечете, а след това се насладете [7988] на тази гледка към гората, към нивите и към реката. А можете, ако решите, на кулата да се качите, [7992] дордето се завърна аз. Облякъл се Говен тогаз, старателно си закопчал наметката и пожелал [7996] да се разходи с домакина: покрай прозорците да минат, на кулата да се качат и на върха да постоят, [8000] за да погледат красотата на хълмовете и полята, и на водите бързоструйни, и на тревите гъсти, буйни, [8004] и на горите, пълни с дивеч. Говен харесал тоз край дивен и със лодкаря споделил: — Наистина щастлив бих бил, [8008] ако живея в този кът. Така привлича ме лесът, че често в него бих ловувал! — Не може, драги! Аз съм чувал [8012] отвърнал мъдрият лодкар, — че който тук е господар (дали е право или криво) във никой случай той не бива [8016] на замъка извън стените да ходи. Щом сте покровител на тези хора, не мислете да бродите из лесовете [8020] със лък и със стрели в ръка163. Така било е и така ще бъде. Тук ще си стоите! — Лодкарю, ако продължите [8024] тъй да говорите, за бога, повярвайте ми, че не мога да издържа. Ще полудея. Не съм съгласен да живея [8028] ни седем дни, ни сто и седем все в този замък ненагледен, ако не мога, щом поискам, да ида във онази близка, [8032] подмамваща за лов дъбрава. И се прибрал Говен тогава с глава, от мисли натежала, в голямата прекрасна зала, [8036] приседнал на леглото пак и просто не помръднал, чак дордето там се появила познатата девойка мила. [8040] Когато я видял, Говен, все тъй отчаян, натъжен, веднага станал, приближил и най-учтиво поздравил. [8044] По израза му тя открила, че е отчаян и решила, че някак си не подобава сега въпроси да задава, [8048] и рекла на добрия рицар: — Разбрах от моята кралица, че да ви посети желае. И тя държи от вас да знае [8052] кога да стане тази среща. Аз между другото се сещам, че за обяд дойде часът. Къде да ви го поднесат — [8056] там долу или в тази зала? — Не, да не сте ми споменала пак за храна! Не ща да ям. Не ще приема и да знам, [8060] че ще издъхна още днес, защото чакам друга вест, по-утешителна за мен164. [8064] Като изслушала Говен, отишла милата девица при своята добра кралица, а тя попитала веднага: [8068] [a] — Кажи ми, племеннице драга, [8068] тоз, който Бог изпрати нам, как чувства се, държа да знам. — Владетелко достопочтена, уви, и аз съм натъжена [8072] от срещата ми с този млад и смел сеньор. Ах, с колко яд и горест ми говори той! Не мога да ви кажа кой [8076] довел го е до раздразнение, до ярост и до огорчение, пък да попитам не посмях. Ала когато го видях [8080] за първи път преди това, той произнасяше слова на мъж възпитан, на мъдрец, а е и рядък хубавец. [8084]