Персевал, или Разказ за Граала

Навярно имате представа какъв ужасен шум създава [7840] стрелбата с лък и арбалет. Говен, от страшен смут обзет, си казал, че за кралство даже не би склонил да се окаже [7844] в това опасно положение. Но той отново с изумление съгледал, че като по знак за миг затворили се пак [7848] прозорците. Без да изпада във ужас, почнал той да вади стрелите, минали през щита. И не една била забита [7852] така дълбоко във плътта му, че вече бликала кръвта му. Но в миг човек се появил със кол, една врата разбил, [7856] оттам огромен, страшен лъв изскочил, зажаднял за кръв. Веднага звярът настървен нахвърлил се върху Говен, [7860] във щита ноктите си остри забил (ще кажеш, че е восък) и той на пода бил прострян. Ала Говен бил обигран, [7864] извадил меча си и сварил тъй силно звяра да удари, че му отсякъл и главата, и предните крака и двата, [7868] и те увиснали на щита, във който му били забити току-що ноктите…161 Говен убил лъва и насърчен, [7872] отново на леглото седнал. Лодкарят в този миг погледнал към замъка и щом разбрал за станалото, засиял [7876] от радост, мигом се завтекъл при рицаря Говен и рекъл: — Оръжието си свалете, сеньор, и вече не бъдете [7880] загрижен. Отсега нататък със чародействата в палата е свършено, за ваша чест. И всеки, стар и млад, от днес [7884] заради вас ще слави Бога, ще ви цени безкрайно много. И тутакси тълпа младежи дошли във празнични одежди, [7888] на рицаря се поклонили и казали му: — Момко мили, очаквахме ви тук отдавна. За тази ви постъпка славна [7892] кажете ни какво за вас да сторим още в този час? Един, тъй както се полага, веднага взел да му помага [7896] оръжието си да снеме. А друг решил да се заеме със коня му — юздата взел и го в конюшнята отвел [7900] след пътя дълъг да почива. А в този миг мома красива при него влязла във палата: красива диадема златна [7904] така й греела в косите, като че ли били самите от злато. А лицето бяло с естествен руменец блестяло. [7908] Била тя стройна, милолика, накратко казано — за приказ! А по петите й вървели и други: все красиви, бели… [7912] След тях явил се момък млад и носел той на своя врат един вързоп с чудесни дрехи, та вместо рицарски доспехи [7916] Говен одежди да си сложи самурени, от скъпи кожи, по-черни даже от катрана, и туника златотъкана [7920] с яркочервено наметало. И облеклото се видяло тъй подходящо на Говен, че той останал възхитен. [7924] А после от леглото скочил и към момите се насочил, за да ги поздрави най-мило. Те в отговор се поклонили, [7928] а после първата девица му рекла: — Нашата кралица, сеньор, сега ви поздравява. На всички нас тя повелява [7932] да служим предано на вас. От дружките ми първа аз ви обещавам откровено да служа винаги почтено [7936] на вас — наш щедър покровител162. Та вижте колко са честити девойките. Най-сетне ние се срещаме със най-добрия, [7940] с най-смелия и честен мъж. Повтарям ви още веднъж, че сме на вашите услуги. Тогава тя и всички други [7944] се поклонили доземи. Говен от милите моми бил трогнат: всички те били тъй хубави, пък и нали [7948] го смятали за свой спасител, свой господар и покровител. Веднага им направил знак да станат. И тогава пак [7952] чул първата да казва бавно: — Сеньор, добихте име славно! Затуй кралицата, преди тук да ви срещне, нареди [7956] да ви предам ей тази дреха, защото вие след успеха над онзи звяр сте уморен и вероятно изпотен. [7960]