Персевал, или Разказ за Граала

такава радост, за каквато не съм мечтал дори. — За бога, сеньор, аз мисля, че ще мога [8208] дваж по-щастлив да ви направя и няма да ви изоставя в безверие и във тъга. Но вече време е сега [8212] да седнем всички на софрата. Къде да поднесат храната? Как предпочитате — дали да я сервират тук, или [8216] да слезете и вие с нас? — Госпожо, в тази зала аз оставам. Чух, че никой друг до днес не се е хранил тук. [8220] — Така е. Който тук е влязъл, той жив навън не е излязъл. — Тогава тук да я дадат. — Добре, сеньор. За първи път [8224] за вас ще сложим тук софра. Преди кралицата добра да тръгне, тя разпоредила двеста и петдесет най-мили [8228] моми до него да застанат на масата — хем да се хранят, хем дълго с него да общуват. Извикали да му слугуват [8232] над сто мъже: едните млади били и даже голобради, а други вече побелели. До стола му двамина спрели: [8236] един му режел с нож месото, а друг наливал му виното. Поканен бил лодкарят редом с Говен на масата да седне [8240] и всички дружно яли, пили. Наздравиците продължили по-дълго и от Бъдни вечер. Настъпила нощта и вече [8244] наложило се да запалят в превърнатата в гостна зала и свещници, и факли… Доста от сътрапезниците с госта [8248] любезни думи разменили, а след това се веселили, играли танци, песни пели и непрестанно се стремели [8252] пред госта тъй да се държат, че той да види как ценят това, което днес е сторил с лъва, когато се е борил. [8256] Щом времето за сън дошло, той легнал в чудното легло и тутакси девойка мила една възглавница от свила [8260] поставила му под главата. Когато пукнала зората, слуги до чудното легло донесли ново облекло [8264] от скъпи кожи и сатен, предназначено за Говен. От сън събудил го лодкарят, да се измие го накарал [8268] и нови дрехи да си сложи. Сега до неговото ложе била самата Кларисан, девойка мила с тънък стан, [8272] а тази прелестна умница била на майката кралица рождена внучка. Щом момата завърнала се при добрата [8276] кралица, тя се приближила с въпроса: — Моя внучке мила, сеньорът стана ли от сън? Отдавна светло е навън. [8280] — Госпожо, станал е и вече със нови дрехи е облечен. — А мога ли сега да зная къде е той? — Видях накрая, [8284] че той към кулата възлиза, ала не го видях да слиза. — Я виж! Къде се е завтекъл тъй рано? Ако Бог е рекъл, [8288] ще сторя тъй, че в този ден да бъде той ощастливен. И те открили, че сеньорът с лодкаря е застанал горе [8292] на кулата и наблюдава как отдалече се задава една девойка, придружена от рицар в пълно снаряжение. [8296] Кралицата се приближила и казала му: — Момко мили, щастлив и весел днес бъдете! На вас желаем го и двете. [8300] Дано Отецът славен — тоя, който направи майка своя от щерка си, живот ви дава! — Със много радост да дарява [8304] вас Този, който на земята при хората Сина си прати за чест на всички християни. Оттук, където съм застанал, [8308] ей там на пътя виждам аз девойка: тя върви към нас, а пък след нея идва рицар. Кои ли ще са те, кралице? [8312] — Та вчера таз девойка млада дойде със вас! Дано във ада отиде! Тя е тъй лукава и лоша, че не заслужава [8316] и да я споменете даже. Могла бих същото да кажа за рицаря, вървящ със нея. Едва ли имате идея, [8320] сеньор, какъв храбрец е той. Не е игра да водиш бой със него. Колко е убил и още колко победил! [8324] — Дали да ида при момата? — Да пази Бог! Та аз самата, младежо мил, не съм съгласна към явна гибел да ви тласна. [8328] Я по-добре по своя път те двамата да си вървят. На себе си ще навредите, ако оттук се отделите. [8332] — Кралице, Господ да не дава! Нима това ще означава тук да стоя като в затвор, без да изляза на простор? [8336] — Госпожо — казал й лодкарят, — ако насила го накарат тук да стои, той от тъга умрял би. По-добре сега [8340] да иде там го оставете. — Добре, младежо мил, вървете, но още тази вечер аз ви искам да сте тук при нас. [8344] — Ще се завърна. Обещавам, кралице. Но си позволявам една молба: до осем дена не се опитвайте от мене [8348] да разберете как се казвам167. — Добре! Съгласна съм. Ще спазвам това условие. Държа вас с нищо да не натъжа, [8352] макар че тъкмо в този час щях за това да питам аз. От кулата щом всички слезли, младежи бързо наизлезли, [8356] един оръжието тук донесъл, а жребеца друг довел. И той, въоръжен, бил от лодкаря придружен [8360] до онзи пристан на реката.