Персевал, или Разказ за Граала

защото мамел го брегът, където виждал се домът на този тъй почтен лодкар: дом, в който да посрещнеш цар! [7476] Щом влезли тримата, Говен бил най-удобно настанен, а не след дълго за вечеря той на трапезата намерил [7480] и плодове, и зарзавати, месо от всякакви пернати, от яребица, от фазан, и от елен, и от глиган… [7484] Вечерята си те полели е безброй вина: червени, бели, и млади, но и отлежали. До късно всички пили, яли… [7488] Доволен домакинът бил, че гост такъв е приютил и е докарал рицар в плен. Пък и намерил тук Говен [7492] гостоприемство, от което възрадвало му се сърцето, и на лодкаря щедър, мил той от душа благодарил. [7496] Говен прекарал в сън нощта и сам по навик сутринта очи отворил твърде рано, а и лодкарят не останал [7500] до късно да лежи в леглото; той също бил на крак, защото държал да срещне със Говен лъча на идващия ден. [7504] Стояли те облакътени върху прозорците огрени, със взор, насочен към гората, към замъка върху скалата. [7508] Пленен от гледката, Говен с лодкаря споделил: — За мен е интересно да узнам чии са онзи замък там [7512] и нивите околовръст? — Не знам чии са. Честен кръст. — Как тъй? Щом тук приет сте явно добре и служите отдавна [7516] и сте с блага възнаграден, нима ще скриете от мен той на кого принадлежи? — Сеньор, това не са лъжи; [7520] не зная, пък не съм и питал149. — Но там е нужна и зашита, тя на кого е поверена? — Тя, друже, е осигурена [7524] от петстотин стрелци наети със лъкове и арбалети. Щом доближи се тук смелчак, сами стрелите на рояк [7528] ще полетят150. В двореца има кралица с мъдрост несравнима151 от знатен и преславен род. Владее тя голям имот, [7532] държи трезор със много злато и е платила пребогато, когато си е построила тоз замък. Тя се е сдобила [7536] със дъщеря и тя кралица152, чаровница и хубавица. Тя също дъщеря си има: учтива, мила, несравнима [7540] по нрав, по ум и красота153. И друго нещо: в крепостта ще видите голяма зала; за нея нивга не е бдяла [7544] охрана, нищо не грози я, защото пази я магия. Един книжовник, който знаел по светилата да гадае [7548] (и със това се бил прославил), такива чудеса направил, каквито никъде ги няма. Ако във залата голяма [7552] проникне рицар с пъклен план, или от похот обладан, или лъжец, или скъперник, какъвто и да е мизерник [7556] или подлец, или нахал, и час дори не би живял… Той неминуемо умира154. Във този замък се намират [7560] Петстотин155 смели и достойни момци — те служат като воини. Стотина са с едва наболи мустаци по лицата голи, [7564] стотина други отпреди са със мустаци и бради, стотина бръснат си брадите. а си подстригват и косите; [7568] сто други като сняг са бели, а други сто са посивели. Там има и жени, лишени от собствените си имения, [7572] след като вече са умрели мъжете им. Поостарели, живеят те усамотени, несправедливо ощетени. [7576] А и девойки сиракини там има — те пък без роднини стоят, без татко и без мама, и могат да разчитат само [7580] на двете прелестни кралици. В очакване на някой рицар живеят тези мили хора, надявайки се той да стори [7584] лелеяните добрини за тези възрастни жени: да им възстанови земите, да подпомогне и момите [7588] по-бързо да се задомят, а на момците — да вървят достойни рицари да стават. Но всички те са със такава [7592] съдба жестока и проклета,