Персевал, или Разказ за Граала

Когато минали оттатък, Говен веднага слязъл с коня, а там дошъл бил вече оня [8364] самонадеян, силен рицар и той на лошата девица задал въпроса: — Мила моя, кажи дали познаваш тоя, [8368] който върви въоръжен и идва право срещу мен? — Не, драги, аз не го познавам — му отговорила тогава [8372] момата злобно, — ала знам, че вчера с мен дойде насам. А той отвърнал й: — За бога, аз тъкмо чудех се как мога [8376] да го открия в тез предели и даже питах се не е ли избягал вече. Кой е тоя чужд рицар, влязъл във Галвоя [8380] и после невредим оттам се е завърнал? Аз не знам такъв човек до днешен ден — в това поне съм убеден. [8384] И тоя има да си пати, в затвор и него ще изпратя, щом като случаят събра ни. И вместо много да се кани, [8388] той хванал здраво своя щит и бил готов да връхлети съперника си да удари със всичка сила, но не сварил… [8392] Говен му устрема пресякъл и със един замах той свлякъл противника си на земята с кървяща рана във ребрата. [8396] Но ризницата устояла и острието не успяло да я разкъса на парчета. Ала пък точно там, където [8400] ударил, бликнала кръвта и му обагрила плътта. Раненият отново станал и пак за меча си се хванал [8404] в стремеж да налети на бой, но вече изтощен бил той, защото целият бил в кръв и се видял принуден пръв [8408] съперника си да помоли за милост. На Говен какво ли оставало му? Той приел и при лодкаря го завел. [8412] Ненавистната зла мома видяла всичко и сама от коня слязла, а Говен я поздравил и с той почтен [8416] й казал: — Хубавице драга, на своя хубав кон веднага качете се и през реката ще минете със мен оттатък. [8420] Да ви оставя тук не бива. А пък момата заядливо му рекла: — Рицарю наперен, ако приятелят ми верен [8424] не бе ранен преди това, не бихте казал тез слова, а щяхте да сте ням от страх, като че ли сте мат при шах. [8428] Да, повалихте го, обаче, признайте си, това не значи, че по-добър сте. Често става слаб силен да надделява. [8432] Ако сега ме придружите там до дървото и склоните да сторите това, което той правеше за мен, дордето [8436] бе още здрав, тогава чак ще кажа, че сте по юнак и с вас ще се държа учтиво. — Девойко драга, аз отивам — [8440] отвърнал й Говен, — защото, щом като трябва до дървото да се отиде, туй съвсем не е за мен голям проблем. [8444] А тя си рекла: — Да не дава Бог да ви видя пак тъдява. Отправили се те нататък. той яздел бързо след момата, [8448]