Персевал, или Разказ за Граала

И неочаквано за мен, видях го много променен! Та той твърди, че най-добре е още днеска да умре! [8088] — Не бой се, племеннице мила, ще пробвам да му вдъхна сила и вярата му да възвърна. Достатъчно е да го зърна, [8092] и с радост и покой в душата ще заменя горчивината. И без да губи ценно време, отправила се тя да вземе [8096] веднага другата кралица и се проточила редица от двеста хубави моми и още толкова момци, [8100] които искали да идат във залата Говен да видят. А той, когато ги съзрял, че идват, мигом разпознал [8104] кралицата — той вече знаел добре на външен вид каква е: с две плитки бели чак до кръста, облечена в одежда пъстра [8108] от скъп брокат, добре скроена, с цветчета златни украсена. Веднага той се устремил към нея и я поздравил. [8112] А тя му рекла: — Монсеньор, по ранг сте първи в този двор, а аз съм втора. Първенството на вас отстъпвам днес, защото [8116] достойнството се в бой печели. Бих искала да знам не сте ли от крал Артуровата свита? — О, да, владетелко честита. [8120] — Нима към рицарската стража числите се? Държа да кажа, че подвизите ви познавам. — О, не, кралице. — Но тогава [8124] в Артуровата Кръгла маса участвахте ли? Знам, това са мъже достойни, смели, честни, по цялата земя известни. [8128] — Измежду най-добрите може и да не съм, но аз, госпожо, не съм сред лошите. — Така е, мъдрецът две и двеста знае: [8132] хем на хвалби не се поддава, хем укорите отстранява. Я нещо друго ми кажете: познавате ли синовете [8136] на Лот и колко са на брой? — Да. Четирима има той. Най-възрастният е Говен, след него идва Агравен, [8140] а следващите ги по ред — Гахериет и Герехет. — Бях сигурна и аз самата, че тези са им имената. [8144] Бог да даде, както на вас, и те да дойдат тук при нас! И друго важно е за мен — познавате ли Уриен? [8148] — О, да, кралице несравнима, той също синове си има: Ивен е първият от тях — красив, вежлив, незнаещ страх. [8152] Ако го срещна сутринта, щастлив съм чак до вечерта165. И брат му също е Ивен, но той не му е брат рожден, [8156] а Копелето го зоват. Които с него се решат на бой, така ще го познаят, че друг път вече ще си траят. [8160] И двамата са хем красиви, хем смели, хем и услужливи и са на почит в своя двор. — Ами за крал Артур, сеньор, [8164] какво ще кажете, той как е? — По-здрав, по-жизнен и по-як е от всички други във страната. — Със право носи се мълвата, [8168] че младенее кат дете. Дори да стигне до стоте, такъв ще си е и тогава…166 Не искам да ви затруднявам, [8172] сеньор, но мога ли накрая и още нещо да узная: как е кралицата сега? — Госпожо, чувства се така, [8176] както се чувства най-добрата, най-хубавата на земята. В света на нея равна няма. Бог от реброто на Адама [8180] направил Ева — оттогаз (поне така си мисля аз) по-достолепна хубавица от тази прелестна кралица [8184] не е живяла в този свят. Като учител с глас благат, дечицата тя наставлява, а и големите дарява [8188] със знание и със поука. Ако доброто властва тука, това на нея се дължи. До нея щом се доближи, [8192] човек все нещо ще научи, подкрепата й ще получи. Тя всички нас добре познава, кому каквото трябва дава. [8196] В каквото да си затруднение, ти ще почувстваш облекчение. — Надявам се, сеньор, и аз тъй да въздействам днес на вас. [8200] — В това съм твърдо убеден. Преди да дойдете при мен, госпожо, много тъжен бях, ала когато ви видях, [8204] почувствах тутакси в душата