Персевал, или Разказ за Граала

че зима ще екове морето, преди да се намери рицар със смела, доблестна десница, [7596] почтен, възпитан, разсъдлив, великодушен, милостив, та той да прекрати войните, и да възвърне на жените [7600] именията им безмерни, а за момите да намери най-подходящите ергени, а пък младежите почтени [7604] във рицарство да посвети и замъка да освети, злини, магии да премахне156. Говен направо щял да ахне: [7608] безкрайно се зарадвал той и рекъл: — Домакине мой, по-бързо коня доведете, оръжието донесете [7612] да се приготвя, че отивам. — Къде отивате? Не бива да мръдвате оттука днес, тук ще останете нощес, [7616] че и през следващите дни. — Стопанино, Бог с добрини дома ви нека да дарява! Но аз веднага заминавам [7620] в двореца. — Господ да ви пази, сеньор! Не знам каква е тази налудничавост. Тук при нас си стойте, моля ви се аз. [7624] — Не ще стоя. Да съм проклет, ако по вашия съвет се водя. Аз не съм страхливец, а камо ли пък мързеливец157. [7628] — Какъв сте упорит! Тогава вървете! Много страшно става, но как да ви разубедя! Я нека аз ви заведа [7632] нататък; моята закрила би рисковете намалила. Ала държа да се вречете… — В какво, приятелю? Кажете. [7636] — Но обещайте най-напред. — Добре, аз давам ви обет, ако това не ми засяга достойнството. — Говен веднага [7640] разпоредил да доведат жребеца му, да му дадат доспехите, на коня скочил и към двореца се насочил. [7644] Лодкарят много тъжен бил, ала все пак го придружил на кон до близкия палат. А там, отпред, човек сакат [7648] бил седнал върху куп листак. Човекът бил с изкуствен крак, цял от сребро, обхванат с чудни обковки златни, изумрудни. [7652] И както той си там седял, в ръката остър нож държал и правел някакъв бастон. Лодкарят и Говен на кон [7656] край него минали, обаче унесъл се бил той така, че към двамата не се извил и думичка не промълвил. [7660] А те самите, мълчешката, отдалечили се нататък. Щом наближили, чак тогава лодкарят дръпнал за ръкава [7664] Говен и рекъл му полека: — А как намирате човека с протезата? — Да, интересно. Но се разбира много лесно, [7668] че този крак не е от дъб. — Наистина кракът е скъп; човекът много е богат158. Но чуйте друго: тоз палат [7672] голяма неприятност крие. Със вас дойдох, че инак вие изложен сте на риск голям. Когато стигнали дотам, [7676] видели много хубав вход: врати високи, чуден свод, а пантите от чисто злато. От двете му врати едната [7680] била направена от кост, а другата от абанос159. И всичко в злато обковано. Навсякъде било настлано [7684] с различни плочки скъпоценни: червени, сини и зелени, със изработка най-изкусна, И тук не мога да пропусна [7688] да кажа, че насред палата сред обстановка чудновата се виждало едно легло, което цялото било [7692] направено от злато чисто, а пък въжетата сребристи подобно на снега блестели. Над всичките ъгли висели [7696] красиви, мънички звънчета. С коприна чудна на цветчета било това легло покрито, а пък на всяка от страните [7700] един гранат тъмночервен по всяко време, нощ и ден, по-силно и от лъч блестял. Креватът странен се крепял [7704] на четири глави, които стояли някак смеховито. Главите пък били снабдени със колела, приспособени [7708] да се въртят съвсем свободно, и там, където е удобно, било премествано леглото. С такава красота било то, [7712] че никой граф и никой крал не бил в такова ложе спал.