Персевал, или Разказ за Граала

Били стените на палата във облицовка, за каквато [7716] човек, уви, мечтал би само: палатът бил изцяло в мрамор. Отгоре — пищно остъкление с такова ярко осветление, [7720] че може лесно да следите кой преминава през вратите. Така им светели стъклата, че те, сравнени със дъгата, [7724] били по-хубави дори. Къде могла би да цари по-ненагледна красота! За тези приказни места [7728] не искам вече да говоря. Говен отдолу и отгоре разгледал с интерес палата и казал на лодкаря: — Брате, [7732] не виждам нищо страшно аз. Кажете ми защо тогаз не бива да се влиза там? Държа наистина да знам [7736] сега причините, които ви караха да забраните без вас да дойда в тоз палат така красив, така богат. [7740] Кое ли нещо би могло да ме възпре в това легло да се отпусна за момент? Така се чувствам уморен! [7744] Ах, колко е красиво то! Сеньор, кажете ми защо! — Ах, драги, Господ да ви пази! Не се излагайте на тази [7748] неподозирана опасност, че ви очаква смърт ужасна160. — Добре, сеньор, какво да сторя. — Веднага ще ви отговоря [7752] (сега ви виждам по-разумен). Когато дадохте ми дума да си изпълните обета, поискахте да разберете [7756] какво по-точно бих желал. Тогава бях се въздържал, но ето че дойде часът да го узнаете. На път [7760] към своята страна тръгнете и щом пристигнете, кажете на свойте близки и познати, че сте видели във палата [7764] неща тъй хубави, каквито във друг палат не са открити. — Загрижен сте за мен. Добре! Но нали Бог ще ме презре [7768] и ще загубя свойта чест, ако склоня да тръгна днес, без на леглото да приседна и без отново да погледна [7772] онез девойки пременени, които вчера наредени покрай прозорците съзрях. — Не, няма никоя от тях [1116] да видите. В това бъдете уверен, драги! Напуснете, без да се бавите, палата. И си избийте от главата, [7780] че ще ги видите друг път! Те всички все така стоят отвъд стъклата в този час с очи, насочени към вас. [7784] Говен бил упорит и пак подхванал: — Ако няма как да видя дамите, момите, тогава ще ми разрешите [7788] поне да седна на леглото. Упорствам затова, защото то там е, та поне веднъж да легне някой знатен мъж [7792] или пък благородна дама. Кълна ви се, че нищо няма да ми попречи там да седна. Това е моята последна [7796] и твърда дума. — Домакинът видял, че нямало да минат съветите му и тогава спрял с него да се занимава [7800] и предпочел да си отиде във своя дом, за да не види Говен как сяда на леглото, излагайки се сам на злото. [7804] И все пак рекъл: — Знайте, брате, че този, който до кревата дори за миг се е допрял. той неизбежно е умрял. [7808] Какво ли чудо в него има? В момента ужас ме обзима, защото заради леглото залагате си тук живота [7812] напук на моите съвети. На Господа се помолете, щом днес оставате в палата. Бог нека ви спаси душата! [7816] Аз зная, драги, че смъртта ви в голяма скръб ще ме остави, и затова си заминавам. Лодкарят тръгнал. И тогава, [7820] тъй както бил въоръжен, приседнал рицарят Говен върху леглото. Но звънците забили силно и стените [7824] на замъка се разлюлели със грохот. И не закъснели да се покажат чудесата от всеки ъгъл на палата: [7828] като че нещо чудодейно разтворило най-ненадейно прозорците и в миг стрелите (на брой над петстотин били те) [7832] все към леглото полетели и в щита на Говен се спрели. И някой друг да бе видял това, едва ли би разбрал [7836] в момента откъде стрелците към него пускали стрелите.