Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Генерал Хъскинс и секретарят по отбраната разбраха и кимнаха. Дейвис погледна през затъмнения прозорец на лимузината и съгледа яркия блясък на слънцето върху мраморната сграда на Капитолийския хълм. Зад нея се издигаше по-малкият, но за днешната им задача по-могъщ комплекс на Върховния съд на Съединените щати.
- След няколко минути ще пристигнем в кабинета на председателя на Върховния съд Анджела Робинс - каза той и отново насочи вниманието си към другите мъже в колата. - Тя ще изясни конституционните подробности по прехвърлянето на изпълнителната власт и ще обрисува как ще протече процесът. Тя ще каже дали незабавно ще поемете поста на Трейтъм като президент, или просто ще поемете контрола над изпълнителната власт до момента, в който Трейтъм бъде осъден за измяна и като такъв няма да може да заема подобен пост. И в единия, и в другия случай практическият резултат ще е еднакъв.
- Вие ще дирижирате концерта.
Думите бяха на генерал Хъскинс, който ги изрече съвсем сериозно.
За няколко секунди в купето се възцари мълчание, нарушено едва когато колата се приближи до задния вход на сградата на Върховния съд.
- Това ще е най-голямото изпитание, пред което се е изправяла страната ни от основаването си насам - обади се Брад Уайтли - Слава богу, че разполагаме с разумни и трез -вомислещи хора като вас, които да ни преведат през него.
ГЛАВА 76
Истанбул —17.35 ч.
Малката кола, която Атанасий бе уредил да посрещне Емили, сега я понесе по главния крайбрежен път между летището и сърцето на Истанбул: модерна магистрала със странното име „Кенеди Кадеси“ Старото ауди, което изглеждаше почти двайсет години по -старо от последния модел на компанията, скърцаше и пращеше от усилието да се движи. Шофьорът, чиято усмивка не трепваше, но очевидно не говореше английски, явно възнамеряваше да стигне до направлението си възможно най-бързо.
Емили се опитваше да подреди информацията, която получи през деня. Съсредоточаването върху действителните данни, с които разполагаше, й помагаше да отвлече мислите си от тревогата за Майкъл и нервността за себе си. Чувстваше, че ако не насочи вниманието си към частите от пъзела, ще полудее - или от тревога за сигурността на Майкъл и вината, която изпитваше, задето продължаваше мисията си тук, далеч от него, или от страх пред заплахата за собствената си сигурност - заплаха, за която бе наясно, че е реална, макар и невидима. Ето защо се застави да се съсредоточи върху информацията, която получи през изминалия ден.
Каквато и да е причината, оригиналната Александрийска библиотека очевидно е напуснала града. Академичният свят я е смятал за изчезнала или унищожена. Сега Емили знаеше, че е била скрита и тайно преместена. Прехвърлянето й в Константинопол изглеждаше логично. Новата столица на империята е сигурно място. След упадъка на Рим градът на Константин се превръща в господстващ световен център и остава такъв до падането си под властта на османските турци почти хиляда години по-късно, през 1453-та. Дори тогава обаче остава град със световно значение, превръща се в сърце на великата ислямска империя с могъщия й султанат и неудържимите й армии, докато и тя не изчезва. Създаването на модерна Турция през 1923 година променя всичко. За първи път, откакто Константин го посвещава на себе си през 330 година, градът не е царска крепост.
Ако библиотеката наистина се е намирала тук, логично е Холмстрацд да я насочи към града като част от откриването й Емили не можеше да не изпитва чувството, че Арно преднамерено я подтиква да проследи историята на библиотеката чрез свое собствено пътуване, сякаш това ще я доближи до нея... На лично ниво? На емоционално?
Каквато и да беше причината, един факт изглеждаше особено интересен. Ако Атанасий е прав и библиотеката е преместена от Константинопол чак в средата на XVI век, значи е била тук по време на великото разместване на силите през предишния век. Пристигнала е в императорския град под знамето на византийски владетел. Напуснала го е под знамето на османски.
Което означава, че „царският дом“, описан в последната нишка на Арно, не може да е резиденцията на византийския император, коронован във величествената църква „Света София“, сега превърната в музей. Докато колата минаваше покрай огромната сграда, Емили почувства увереност, че това е прикритие - повърхностно значение, което Арно искаше да бъде лесно дешифрирано, но сочещо в погрешната посока. Царете на Константинопол са управлявали в невиждан блясък, а дворецът им, макар и сега превърнал се почти изцяло в руини и място на показни разкопки, е прочута туристическа атракция в модерния град. Споменеш ли „царския дом“ в Истанбул, ще те упътят именно натам.