Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Скоро в ръката й се появи задоволително дебел куп смачкани банкноти и Емили включи блекбърито си, за да се обади на Майкъл. Откакто излетя от Англия, нямаше възможност да говори с него и от нейна гледна точка през този период целият свят се бе променил. Беше длъжна да съобщи новините на Майкъл, а освен това познатият му глас щеше да й подейства успокояващо.
Телефонът иззвъня няколко пъти, без да се свърже, и Емили инстинктивно почувства, че нещо не е наред. Рядко се случваше да не й вдигне след първите позвънявания. Изписаното на екрана име на обаждащия се винаги съобщаваше на Майкъл кой го търси и макар той грижливо да подбираше обажданията си, нейният номер винаги получаваше отговор. Почти не се бе случвало да й вдигне по-късно от второто позвъняване, още от първото й обаждане, когато за първи път го покани на среща. Тогава наруши обичая и сама направи тази стъпка, но Майкъл се забави и вдигна чак на третия звън. По- късно Емили призна, че едва не е загубила смелост и е била на път да затвори. Това трето иззвъняване едва не им бе струвало връзката и Майкъл никога не бе забравил символизма му.
Сега Емили погледна часовника си, а телефонът иззвъня за четвърти път. После за пети. „Тук часът е пет следобед...“ Отброи осем часа назад на пръстите си. „Това означава, че в Чикаго е девет сутринта. Трябва да е буден.“ Опита да си спомни обичайната програма на Майкъл за петък сутринта. Обикновено тръгваше за офиса поне час по-късно. Беше ли забравила някаква дейност, която да го задържи далеч от телефона?
Преди да продължи с тези мисли, чу:
- Ало? - отговори Майкъл. Гласът му звучеше слабо поради далечната връзка.
- Аз съм - каза Емили и усети облекчението и щастието в гласа си.
- Ем! - чу ясно от другия край на линията и тревогите й се стопиха.
- Толкова се радвам, че те намирам! - възкликна тя. - Няма да повярваш какво се случи от разговора ни в Окс форд досега.
Последва кратка пауза.
- Къде си? - попита Майкъл.
- В Истанбул.
- В Турция ли? Нали щеше да ходиш в Египет!
- Щях. Ходих. Повярвай ми, Майк, бях там. Но това само ме насочи насам.
Разказа му за събитията от изминалия ден - търсенето на сградата в Александрия, как намери знака, за разговора с Атанасий Разказа му за библиотеката, за Обществото, за Съвета, за промените в историята такава, каквато я познаваше, предизвикана от новите факти. Разказа му за последната подсказка на Арно, за последния си билет и за последния си полет. Каза му и за ролята, която очевидно й бяха отредили. Говореше, а по гърба й пълзяха тръпки на страх, но излагаше фактите ясно и смело. Докато изричаше думите, осъзнаваше колко забързан е станал животът й през последните четирийсет и осем часа. Някак си бе успяла да стъпи на три континента само през последния ден.
Продължи да посвещава годеника си в подробностите, докато вървеше по дългите коридори на летището към местата на такситата и лимузините. В края на ентусиазирания си разказ все пак млъкна, за да си поеме въздух.
Майкъл не продума прекалено дълго. Обикновено не беше от мълчаливите. Предишната тревога на Емили бързо се върна и тя осъзна, че Майкъл не е изрекъл нито дума за странното й приемане в редиците на организацията, не каза нищо дори докато тя говореше за Съвета или за странната роля, която очевидно й бяха отредили да играе в Обществото. Просто мълчеше.
- Майк, какво има? - попита го най- накрая.
Последва друга продължителна пауза, преди той най - после да отговори:
- Емили, кабинетът ти в „Карлтън“ Ограбен е. Къщата ти също. От полицията ми се обадиха преди пет или шест часа, посред нощ, докато се опитваха да те намерят. Някой е влязъл с взлом и на двете места и е обърнал всичко с главата надолу. Изпразнени рафтове, обърнати чекмеджета. Изглежда, няма нищо невредимо.
Емили забави крачка. Разкритието на Майкъл незабавно я обезкуражи и временното й въодушевление ненадейно свърши, защото тези новини променяха вида и усещането на всичко, което някога бе учила.
Осъзна, че не казва нищо, и зададе първия въпрос, който й хрумна.
- Знаят ли кой го е направил?
В главата й се завъртяха мисли за Съвета, за безжалостния му лидер, за хората на негово разположение.
- Не. Но... - започна той и млъкна.
- Майк, какво има? Кажи ми
Очевидно нещо го тревожеше. Сега Емили почти бе спряла.
Думите, които чу, я накараха да се закове на място.
- Ем, тези хора... Те дойдоха за мен.
ГЛАВА 72