Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Но ако библиотеката наистина е продължила да съществува тук след падането на Византия и Константинопол, през периода на ислямската власт, тогава царският дворец трябваше да означава нещо друго. Емили беше сигурна, че се отнася за резиденцията на османския султан, двореца, наречен Топкапъ, към който сега малкото ауди се носеше с максимална скорост.
ГЛАВА 77
18.05 ч.
Колата правеше остър завой по улица „Кабасакал“, когато от джоба на сакото на Емили се разнесоха две кратки позвънявания, последвани след миг от още две. Тя бръкна в джоба си и извади блекбърито. На малкия екран проблясваше надпис, че има две съобщения. Емили огледа описанието им. И двете бяха с код на страна и номер, които не познаваше.
Отвори първото и бързо разбра от кого е. Текстът започваше с кратко текстово съобщение: ОТ АТАНАСИЙ: ЗА ДА РАЗПОЛАГАТЕ С ВСИЧКО КОГАТО ПРИСТИГНЕТЕ КЪДЕТО ТРЯБВА.
Емили приплъзна с показалец текста надолу. Останалата част от съобщението съдържаше списък с имена - имена, които не й говореха нищо. Във второто съобщение следваше още един списък с имена. Сред тях обаче имаше две, които й се набиха на очи.
Първото беше Джефърсън Хайнс, вицепрезидентът на Съединените американски щати.
Аудито вече спираше пред двореца Топкапъ, а Емили осъзна какво държи: списъка, пратил Арно Холмстранд в гроба.
ГЛАВА 78
Ню Йорк - 11.00 ч. източно стандартно време (18.00 ч. в Истанбул)
Секретарят се извисяваше над мъжете, събрани на черната маса, и надничаше над техните рамене, докато пръстите им препускаха по клавиатурите, прикрепени към опре -делените им компютърни терминали. Също като всички служители на Съвета, и те бяха сред най-добрите в своята област и материалите, които бяха събрали от разговора на Атанасий Ангун с Емили Уес, бяха забележителни. Продължаваха да получават още и още информация, докато проследяваха имена и места от записа, хакваха лични документи и телефонни разпечатки и съпоставяха миналото на хора, чиято самоличност бяха узнали от визуално раз -познаване на лицата на хора, които влизаха и излизаха от Библиотека Александрина. „Не оставяй необърнат нито един камък“ беше метод на разследване, станал безкрайно по -детайлизиран с появата на компютърното хакерство.
Юън прецени каквото му е известно до момента.
- Знаем, че Антун е обучаван да поеме ролята на втория човек в Обществото - отбеляза, без конкретно да се обръща към никого. - Което според собствените му думи означава, че е щял да стане един от двамата души, които знаят къде се намира самата библиотека.
- Но все още не е влязъл в тази роля - обади се един от съветниците. - Успяхме да се доберем до Марлейк, преди Антун да го е наследил.
- Така каза Антун - потвърди Юън и сведе поглед към разпечатката на масата. - Все още обаче звучи логично работата му през последните няколко месеца да е била съсредоточена върху влизането му в ролята - научаването на информацията, която ще се изисква да знае. Да се свързва с определени хора, да установява базисни полета и така нататък.
- Разполагаме с подробни разпечатки от неговите телефонни разговори - намеси се един компютърен техник. - През февруари броят на обажданията рязко се е повишил и оттогава не е спадал. Съпоставих случайно подбрани записи от лентите, с които разполагаме от телекомуникационната система на Библиотека Александрина, но нито един от разговорите не ни показва нищо. Навярно точно затова не са събуждали нашите подозрения. Ако са обсъж-дали нещо, свързано с библиотеката, са го правили кодирано. Всичките му разговори са за книги, придобиването на книги и обикновени неща, свързани с работата му.
- Разбира се, че няма да говори открито за библиотеката - прекъсна го Секретарят, - а освен това не би защитил разговорите си. Знае, че незабавно ще го разберем. Това моментално би го издало.
Ненадейно в ума му започна да се оформя идея.
- Ричард - обърна се към един от хакерите, - нанеси разговорите му на карта. Дай ми визуален образ на местата, където е звънил и откъдето са му звънили.
- Да, сър - отговори служителят и пръстите му запрепускаха по клавиатурата. След няколко мига на екрана му се появи стандартна проекционна карта на света по Меркатор и на нея просветнаха червени точици, които започнаха да се свързват помежду си. Всяка от тях отбелязваше конкретен град. Когато се свързаха, последва втора подобна операция, но в синьо.