Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
- Червените точки са обажданията на Антун до някое място, а сините - обаждания, направени от мястото до него - обясни Ричард. - Картата обхваща обажданията от последните шест месеца.
Мъжете се скупчиха около екрана и заразглеждаха картата. След няколко минути внимателен оглед Секретарят проговори:
- Кажете ми какво ви прави впечатление на тази карта - нареди той. Идеята в съзнанието му набираше сила, но искаше да чуе потвърждение и от други.
- Ами - отговори един от съветниците му, без да отделя поглед от екрана, - очевидно е провел доста разговори.
- Да, да - нетърпеливо рече Юън, раздразнен от безсмисления и очевиден коментар. - Но погледнете по-внимателно. На тази карта кое място го няма? Подозрително отсъствие, като се има предвид това, което узнахме от разговора на Антун с Уес?
Всички очи заоглеждаха екрана, съсредоточени наново.
Най- накрая на втория компютърен техник му просветна.
- Разбрах! - обади се въодушевено той. - Истанбул. През последните шест месеца няма нито едно обаждане, направено до или от Истанбул или от някой град наблизо.
Наблюдението потвърждаваше точно забелязаното от Секретаря. Истанбул, където се намираха Емили Уес, Джейсън и екипът му, беше празно място на картата с разговорите. Заключението изглеждаше очевидно.
- Библиотеката не може да се намира там - отсече той. Истанбул може да е историческо място, където се е намирало хранилището, но вече не е активно. Контактите на новия Помощник- пазител го потвърждават.
- Значи Емили Уес греши, като смята, че посланието на Пазителя сочи към Истанбул?
- Не - отговори Секретарят. - Убеден съм, че е права. Но Пазителят прави това, което винаги е вършил: подвежда, манипулира, нарушава нормалния ход на нещата. Просто поредната стъпка в неговата игра на котка и мишка. Да оставим Уес да отиде там и да види що за глупости й е оставил. Ние трябва да мислим една стъпка напред.
Отново погледна към картата, колегите му също.
- Има още едно място, което прави впечатление - обади се хакерът Ричард. - Редовни обаждания до и от Англия.
Юън погледна по-внимателно към региона на Великобритания.
- Увеличи Великобритания - нареди той.
След няколко секунди Обединеното кралство зае целия екран и го насити с изобилие от сини и червени точки, концентрирани в Оксфордшър. Голям брой от тях се намираха в самия Оксфорд.
„Оксфорд.“
В ума на Секретаря се зароди друга мисъл.
- Някой да намери списъка на книгите, взети от дома на Уес.
Вторият техник извика на екрана анализа от наблюдението и Юън огледа списъка с книги. Цяла колонка се състоеше само от книги за Оксфорд. Емили Уес бе специализирала там.
- Уес беше в Оксфорд - заразсъждава на глас той, като говореше все по-бързо. -Пазителят е бил в Оксфорд няколко пъти, откакто е започнал кариерата си. Разговорите на Антун са съсредоточени там...
- Но вчера бяхме в Оксфорд - отбеляза един съветник, - в църквата. Разрушението беше уловка.
- Разбира се - отговори Юън - Църквата беше заблуда, но самият Оксфорд не.
Докато Секретарят говореше, Ричард продължаваше да печата, маневрирайки през пълния запис на кореспонденцията на Атанасий Антун чрез имейли. За миг движенията му спряха и вдигна глава към Секретаря.
- Сър, има нещо, което трябва да видите.
Юън се приближи по-плътно до терминала и погледна към екрана.
- Тази снимка е била прикрепена към празен имейл, изпратен на Антун преди малко повече от три месеца от акаунт в Yahoo, свързан с айпи адрес в Оксфорд. Тогава не събуди подозрения, но и не го разглеждахме толкова подробно.
Кликна с мишката и на екрана се появи картичка с Уестминстърското абатство. Секретарят вдигна вежда.
- Уестминстър?
- Да - потвърди Ричард. - Но това не е истинската снимка. Оказа се, че е енкриптиран джепек файл.
- На английски - заповяда Секретарят. Обикновено оставяше техническата част на техниците и не бе запознат с речника им.
- Това е файл със снимка, предназначен да показва конкретен образ, когато се отваря нормално. Но когато е декриптиран, се вижда истинската снимка.
Секретарят усети как го изпълва нарастващо чувство на очакване.
- Можеш ли да го декриптираш?
- Разбира се - отговори Ричард. - Вече е готово. Алгоритъмът не беше от най- простите, но не беше и кой знае колко сложен. Енкриптирането на джепек не е замислено като кодираща система на високо ниво. Обикновено се използва за най- обикновени заблуди. Ако специално не търсиш втора снимка, скрита под първата, няма как да разбереш, че е там.