Изчезналата Библиотека

Истанбул, дворецът Топкапъ - 18.15 ч. местно време

Емили спря пред портата на палата, за да плати таксата от двайсет турски лири за вход, след което се запъти през грижливо поддържаната градина към главния комплекс.

Както много други гледки, които бе видяла през последните два дни, дворецът бе предназначен да прави впечатление. Но го постигаше по начин, който не приличаше нито на величествената изискана архитектура на Оксфордския университет, нито на модернизма на новата Александрийска библиотека, изградена от стъкло и камък. Дворецът, дом на султаните, откакто Мехмед Завоевателя - човекът, превзел града от християните и сложил край на византийската и римската империя - го е построил през 1478 година, представлява традиционна сграда със смесени ислямски стилове. Няма две сгради, които да изглеждат еднакви, а ярките цветове, почти изцяло отсъстващи в Оксфорд и Александрия, са основен принцип на османските декорации. Навсякъде се виждат здания, украсени отвътре и отвън със сини, червени и златисти плочки; боядисани колонади поддържат ъгловати навеси със златни листа; във всеки ъгъл и на всеки площад се виждат фонтани. Самият комплекс заема площ от седемстотин хиляди квадратни метра на върха на нос Сарайбурну и прилича повече на селище с царски постройки и коридори, отколкото на една-единствена сграда.

Емили знаеше малко за Топкапъ, може би малко повече от обикновените туристи, които нямаха представа от историята, но не и кой знае колко повече от включеното в описанието за туристи, което получи заедно с билета си.

Османските султани са живели в двореца Топкапъ от дните на Мехмед Завоевателя до 1856 година. Някога е бил дом на огромното царско семейство, включително множеството съпруги и наложници на султана, както и децата им. Цял сектор, известен като „харема“, е традиционна част от всички османски царски резиденции и в нея е живял самият владетел с най-близките членове на семейството си. Дворецът обаче е бил дом и на държавните институции, в това число и на резиденциите на везири и съветници - султанът е държал всички наблизо в буквалния смисъл на думата. Зад стените му са се намирали също и царската съкровищница, обори, парадни и церемониални площади, оръжейници, болници, бани, джамии, приемни зали - всичко, от което може да се нуждае един монарх. Това го е предпазвало от риска да излиза навън, сред тълпите от непокорно население, повече, отколкото е абсолютно задължително.

През 40-те години на XIX век дворецът е превърнат в музей, след като султаните преместват резиденцията си. През 1924 година Кемал Ататюрк официално го обявява за институция на новата Дирекция на музеите на турското правителство, каквато е и до днес. В това си качество Топкапъ не само предлага на туристите забележителна гледка и докосване до най-високите нива на живота в Османската империя, но е и дом на колекции, свързани с исляма и османския период, които надхвърлят границите на историята на султаните. Традиционното изкуство на рисувана керамика и плочки заема голяма част от изложенията, а в помещение с реликви близо до една от дворцовите джамии може да се видят немалко важни артефакти за ислямското наследство. Сред тях е най- ценното притежание на музея: косъм от брадата на Мохамед, изложен в стъклена витрина в отделна стая, до която ислямски чиновник постоянно чете от Корана.