Изчезналата Библиотека

- Питаха за плановете за пътуването ти - продължи той, - на кой полет си се качила. Искаха да разберат дори как си купила билета си - дали онлайн, дали лично, или чрез приятел. Неща, които не са от значение за разследването на обира на дома ти.

- Майк, съжалявам. Съжалявам.

- А след това последваха цял куп въпроси за политическите измерения на работата ти.

- Политически ли?

- Дали имаш бизнес партньори във Вашингтон, какво знаеш за различни членове на администрацията, дали получаваш финансиране от политически партии или лобистки групи. Поредицата от въпроси беше абсурдна, но агресивна.

- Боже мой, направо невъзможно!

Докато годеникът й говореше, Емили изпита нарастваща омраза към мъжете, за които сега осъзна, че са извадили дейността си от строгия контекст на Александрийската библиотека и са я пренесли на лично ниво. Атанасий я бе предупредил, че противниците им знаят коя е и ще я нарочат. Предупреждението му се оказа оправдано.

- Тези хора - продължи Майкъл. - У тях имаше нещо странно. Бяха ужасно... съсредоточени. Носеха еднакви сиви костюми, бяха с еднаква подстрижка, държаха се по един и същ начин. Все едно бяха клонинги И проклет да съм, ако някое от тия копелета работи за местната полиция или за правителството. У тях нямаше и една законова частица.

Войнствеността в гласа му накара Емили да въздъхне тихо от облекчение. Никой нямаше да накара Майкъл Торънс да се свива от страх. Нейната самоувереност и упоритост често караха хората да смятат, че тя е доминиращият партньор във връзката им, но всъщност Майкъл притежаваше същите тези качества в същата степен. У него имаше сила и издръжливост, които вдъхновяваха същото и у нея.

- Но - добави Майкъл - не искам повече да си имам работа с тях. Те сякаш знаеха отговорите на въпросите още преди да са ги задали. Имах чувството, че ме изпитват, а не ме разпитват.

Този път паузата беше забележимо по-дълга.

- Не искам да си представям какво щяха да направят, ако им бях дал отговор, който не очакват.

Емили се опита да овладее кипящата смесица от чувства, която бушуваше у нея: гняв, омраза, страх, объркване. Трябваше да вземе пример от Майкъл и да помисли спокойно какво означава случилото се. Съветът - така нарече Атанасий групата, която работеше срещу библиотеката - явно беше зад това. Зад опустошаването на кабинета и къщата и, зад „интервюто“ с Майкъл. Очевидно я търсеха.

Търсеха я и бяха готови да се доберат до нея с всички възможни средства. Дори чрез годеника и. В стомаха й отново се надигна омраза и надви стегнатата топка на страха. Вече не беше в безопасност, но беше престанала да е и обективен наблюдател. До момента мисията, възложена й от Арно Холмстранд, бе точно такава загадка, в каквато Емили винаги тайно се беше надявала да се окаже замесена един ден, загадка, в която дребен незначителен човек е тласнат в пълните измерения на историята. И ето я тук, скорошен професор, на когото е отредена главна роля в драма, която се простира от фараоните до съвременните правителства, през векове и континенти. До момента всичко бе идеално. Но с нападението над Майкъл - да, Емили го смяташе за нападение, за посегателство, макар да го бяха разпитвали - нещата се обърнаха. Емили вече не беше просто тласната в дълбините на историята. Историята биваше тласкана към Емили Уес. Събитията, в които доскоро нямаше нищо лично, ненадейно бяха станали напълно, неприемливо лични.