Изчезналата Библиотека

- Не - отсече той. - Категорично не.

- Майк, няма да си играя на детектив без теб, след като залогът е толкова висок. Когато напуснах Щатите, мислех, че предприемам кратко пътуване да намеря библиотеката в памет на колега.

Внезапната твърдост в гласа на Майкъл обаче показваше, че е започнал да вижда ситуацията като предизвикателство. Нямаше да позволи на Емили да се откаже само заради него.

- Ем, помисли малко, става ли? Вече дойдоха при мен и проведоха малкото си интервю. Неприятно, да, но мина. И си отидоха. Няма причина да се връщат при мен. Но ти, ти... -помъчи се да намери подходящите думи - ...не е възможно все още да мислиш, че всичко това е някаква игра, в която се преструваш на детектив. Дори и аз мога да видя, че става въпрос за истинска история, при това не само древна, ако съществува връзка между библиотеката и това, което става във Вашингтон.

Гласът му беше убедителен, категоричен и Емили чу решителната нотка в него.

- Все още мисля, че трябва да се върна - настоя тя. - Сега, когато научих толкова неща, мога да продължа с разследването и от къщи. Да направя проучвания. Да подредя нещата. Да бъда с теб.

- Забрави - отсече Майкъл. - Няма да ме използваш като претекст. Щом искаш, прибирай се, но ще намериш вратата ми заключена.

Емили най-накрая се усмихна истински. Дори се засмя. Да, щеше да се омъжи за правилния човек - приключенски настроен, силен, войнствен. Фантастичен. Но още докато смехът й заглъхваше, Майкъл, изглежда, почувства, че предложението на Емили да се върне навярно не е продиктувано единствено от загриженост за него. Дори и силна жена можеше да изпитва страх.

- Аз мога да дойда при теб - предложи спонтанно той. - За онова, което ти предстои.

Чувствата на Емили я подтикваха да изрече „да“, но се застави да го преглътне. Не искаше и двамата да се окажат в опасност, ако се стигнеше дотам.

- Не, ти удържай домашния фронт - отвърна му най- накрая. - Но да знаеш, че съм готова да отпусна на цялата тази история още един ден. Това е всичко. И то само ако те оставят на мира. Ако някой ти се обади по телефона - някой, когото не очакваш да чуеш, - се махам оттук. Искам да имам съпруг, при когото да се върна.

- Изглежда честно - отсъди той. Също като нея, и Майкъл знаеше кога да отстъпи.

Това, което искаше да каже Емили, изглеждаше банално, но трябваше да го изрече.

- Внимавай, Майкъл. Обичам те.

- Аз ли да внимавам? През следващите три дни възнамерявам да прекарвам в кабинета си по двайсет и четири часа на ден - отговори той. - Трябва да подготвя проекта си и се надявам, след като осъществя продажбата, да ускоря плановете. Помъчи се да не се тревожиш. Просто следвай собствения си съвет. Щом тези хора дойдоха тук, Емили, значи са готови да отидат навсякъде.