![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Намери ли нещо?
— Да. Един гущер. Огромен, грозен гущер. Бога ми, какъв грозник беше. Дълъг около шест метра, хищен, с раздвоен език. Живее само на седем острова около Ява. Най-големият от островите се казва Комодо, затова гущерът е кръстен комодски варан. Така за една вечер станах специалистка по комодските варани — трябва да подчертая, че тогава още нямаше Интернет. Написах статия за шансовете на този вид да оцелее при сегашните екологични проблеми в света. Получих отличен, завърших с най-висок успех, родителите ми бяха доволни от мен и животът ми продължи според плановете, ако не броим брака ми с Джак Макбрайд, но това е друга история. Странното е, че за всичко това ми помогна гущерът, който тогава ми се стори толкова интересен. Шегата е, че когато съм в добро настроение и празнувам, когато си пийна и хората около мен предлагат тостове, аз също вдигам наздравица. „Да пием за гущера.“ Това е моят тост. На всички им се струва много забавно, защото е толкова неприсъщо за Сюзан Окада, японката отличничка, която никога не греши. Може да съм разказала тази история на Ник, след като съм вдигнала тост за гущера. Струва ми се, че тогава с още няколко японски журналисти и служители от Държавния департамент отидохме в един ресторант за суши в Джорджтаун. Може тогава да съм им разказала.
— Това ли е всичко?
— Да. Има обаче още една подробност. Този гущер се нарича още комодски дракон. Може би съм вдигнала тост за дракона и точно това се е сетил Ник.
— Комодо? Това японска дума ли е? Звучи на японски.
— Не, индонезийска е, струва ми се.
— Звучи на японски. С толкова много „о“-та. Може да е японска.
— Наистина звучи на японски. Всъщност много напомня една японска дума — камадо. Това означава пещ или фурна. Представлява обърната керамична купа или нещо подобно. Навремето в повечето японски къщи е имало такава. Използвали са я за печене. Главно на риба. Дребна риба…
Внезапно Сюзан замълча. След няколко минути Боб заговори:
— Никой няма да разбере връзката между „Комодо“, името на острова, на който живее гущерът, и думата камадо, тоест фурна, освен ако не говори добре и английски, и японски. И никой освен теб няма нещо общо с комодския дракон. Сега следващият въпрос: Имал ли е Ник камадо?
— Не би трябвало. Сега всички имат микровълнови фурни. Той обаче имаше. Не си ли спомняш как миришеше у тях онази вечер, когато те заведох? Тъкмо бе вечерял и си беше пекъл месо. Изпекъл го е в камадо.
— Да си представим сега следното. Ник седи в кухнята и знае, че ще го убият. Всичко ще свърши. Той обаче не изпада в паника, не, той е смел, истински самурай. Знае, че не може да избяга, но се опитва да спаси онова, което е събрал, някакви документи. Само така ще победи врага си. Къде да ги скрие? Пъхва ги във фурната. Може би има обшивка и той ги пъха под нея. После ти се обажда, но се опасява, че подслушват телефона му и единственото, за което се сеща, е онази случка, която си му разказвала и връзката между камадо и Комодо, за която само ти можеш да се досетиш.
— Обичаше игри на думи. Казваше, че сам пише заглавията на статиите си, защото обичал игрите на думи. Колкото по-цинични, толкова по-добре.
— Мисля довечера да посетя развалините на къщата на Ник. Обясни ми какво да търся и къде може да е. Ако е там, ще го намеря.
29.
Храмът
Това бе едно от любимите му места: уединеното гробище при „Сенгакуджи“, Храмът на 47-те ронини, зад церемониалната порта на светилището и внушителната статуя на Оиши. Там лежаха тленните останки на четирийсет и седмината, които бяха проникнали в двореца на Кира, избили телохранителите му в жестока битка и обезглавили стария негодник. Това бе едно от най-свещените места за японското въображение и преди да дойде, Шогуна винаги се обаждаше предварително, за да затворят гробището „за почистване“, та димът от ароматните пръчици на стотиците поклонници да се е разнесъл и той да може да се наслади на мястото сам.
Тук беше истинското бушидо. Проявяваше се на много нива. След масовото сепуку труповете били погребани с най-големи почести по будисткия обичай; сега стърчащите като гора надгробни плочи и церемониални дървени колове бяха избелели от дъждовете. Човек можеше да си купи снопче ароматни пръчици и да ги остави в памет на четирийсет и седмината и господаря им Асано. Той също бе погребан тук, затова беше и лекият дим, който се носеше между камъните. Отдолу имаше музей за туристите. Дворът, просторен и постлан с чакъл, самият храм, типичната будистка архитектура с дървени греди и бяла мазилка и най-вече покритият с дървени плочки покрив с извити ъгли се бяха превърнали в клише из цяла Азия и хиляди китайски ресторанти. Тук, между гробището и разположения под него двор още течеше потокът, в който през онази нощ преди толкова много години мъжете измили главите си. Такива бяха отмъщението и верността на служителите. Тези хора бяха предпочели смъртта пред живот в позор. Надгробните им плочи стърчаха покрай пътеките под сянката на дърветата. Тук предали главата на Кира и получили разписка от свещениците, която до ден-днешен се пазеше в музея: