Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
Той още дълго ме придумва, а аз се съпротивлявах, впрочем не много активно, защото бях ядосан и разстроен. Ядосан на себе си заради мислите за седналата до мен Юля и разстроен по същата причина. Вече бяхме излезли на околовръстното шосе и летяхме право към дома на родителите ми, когато се предадох. Наистина, с някои уговорки.
— Добре, така да бъде. Ще те отърва от обясненията. Но пари няма да ти взема, вече си ми почти като роднина. Ще плащаш на колегата ми, който ще върши цялата организационна работа, без да задава излишни въпроси. Договорихме ли се?
— Договорихме се — облекчено каза Андрей. — А той ще се съгласи ли?
— Че къде ще върви, като трябва да храни семейство.
Мама ни посрещна на външното стълбище, наметнала на раменете си жакет от норка, изпод който се виждаше празнична дълга рокля. Всички прозорци в къщата ярко светеха, а на десетина метра от стълбището грееше осветената от специален прожектор украсена елха. Маминка открай време много я биваше да организира истински празници.
И се започна! Оказа се, че всички вече са се събрали и за пълно веселие очаквали само нас. Жалко, разбира се, че повечето от поканените гости не бяха успели да дойдат, но пък онези, които бяха дошли, не бяха изгубили с годините способността си да се радват на живота, да пеят и танцуват. Глъчката и смехът бяха такива, че ми идеше да си запуша ушите. Имаше много музикални импровизации и в художествената част на вечерта значителен принос внесоха басът чичо Ваня Люц и неговата приятелка мецосопраното, която, разгледана по-отблизо, се оказа прелестна лелка на около петдесет години с невероятно чувство за хумор. Тримата с татко прекрасно изпълниха от партитурата потпурите, които бях написал на бърза ръка. Естествено бях донесъл партитурата в единствен екземпляр, но родителите ми имат ксерокс, така че бързичко направиха копия според броя на изпълнителите. Мама седна на рояла, аз грабвах ту цигулка, ту китара, ту притичвах до мама и с нея свирехме на четири ръце. Гостите дружно пригласяха, разбира се, ако не се задавяха от смях. С една дума, празнувахме си великолепно.
След активната част, песните, танците и раздаването на подаръците, към два часа през нощта мама обяви пауза за почивка преди „второто сервиране“ и народът се разпръсна из къщата, съставяйки малки „групи по интереси“. Когато забелязах, че татко тръгва към зимната градина в компанията на Мусатов и неговата приятелка, аз побързах да ги последвам. Всъщност отдавна исках да поговоря с татко, но не се решавах, защото си представях неговата реакция. Сега обаче той беше в прекрасно настроение, още повече че, първо, го зарадвах с цветето, и второ, той обикновено се държеше доста тактично в присъствието на външни хора. Е, бяха се случвали и изключения, дума да няма, бяха се случвали… Но само когато татко губеше душевното си равновесие, а в момента той нямаше никакви основания за това.
В зимната градина татко с умен вид оглавяваше съвета по решаването на въпроса: къде е най-добре да се постави моят подарък. Доколкото разбрах, Андрей беше привърженик на емпиричния подход, тоест предлагаше саксията с цветето да се постави „някъде“, на първото попаднало място, и да се види как ще се почувства то. Ако се чувства зле, да се мести, докато не се намери оптималното за него местоположение. Юля пък настояваше да намерим книги за стайните растения и първо да прочетем всичко, а после да решаваме.
— Докато го разнасяш от място на място, цветето ще загине — горещеше се тя. — Та то е живо, с него не може да се експериментира.
— Струва ми се, че Юлия е права — с професионално поставен кадифен баритон говореше татко и нежно галеше раменцето на Юля.
Аха, така значи! Юлия била права. И раменцето й е толкова крехко, изваяно, изключително бяло в контраст с тънката черна презрамка на вечерната рокля, обшита с мъниста. Добре, добре, да видим какво следва…
— Юля винаги е права — съгласяваше се Андрей, — но мисля, че много по-интересно е да наблюдаваш, да правиш изводи и да вземаш решения сам, въз основа на собствения си опит, отколкото да използваш чужди наблюдения и изводи. Не е ли така?
Както се казваше в онзи стар еврейски анекдот, „и ти си права, Сарочка“. По принцип гледната точка на Мусатов ми допадаше повече, та нали и аз постъпвах точно така с моите котки. Можех да прочета милиони книги за поведението на котките и за зоопсихологията, но ми беше по-интересно да напълня апартамента с апаратура за видео наблюдение и да изучавам поведението на моите питомци самостоятелно, да водя дневници, да анализирам. Един ден ще напиша своя собствена книга за котките. Може и да не открия Америка и да не изобретя велосипеда, но определено ще изпитам удоволствие.