Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Слава, ела веднага — настоя той.
— Защо?
— Намерих…
— Какво намери?
— НЕЩО.
— Пак ли?!
— Да — с усилие изрече Аргунов.
— По дяволите… Ама нали те заключих! Как си успял?
— Това е тук отдавна… Дори не мога да си представя от кога.
— И какво е то?
— Детска шнола. Шнола за коса. Розова. От пластмаса. Беше в една кутия в кухнята. Нали ги знаеш онези тенекиени кутии с капаци, в нея сме държали фиде…
Кой знае защо, Аргунов имаше чувството, че колкото повече подробности за страшната си находка изброи, толкова по-лесно Ситников ще намери приемливо обяснение и ще разсее кошмара.
— Сигурен ли си, че не е на Лялка? — Гласът на Вячеслав Антонович вече не бе раздразнен, а доста разтревожен.
— Не знам… Не си спомням.
— Ами погледни я по-внимателно — посъветва го Ситников. — Може там да пише нещо.
— Какво да пише?! Какво може да е написано там?
— Например инициали. Л. А. — Ляля Аргунова.
Аргунов вдигна шнолата до очите си. Не, нищо не се виждаше. Имаше някакви букви — определено, но без очила той почти нищо не виждаше.
— Почакай, ще си взема очилата — каза той в слушалката и отиде в хола да извади очилата си от джоба на сакото.
След като се въоръжи с оптика, Лев Александрович отново се зае да разглежда парчето розова пластмаса. Сега буквите се виждаха отчетливо и гласяха, че изделието е произведено във Франция. Във времената на Лялкиното детство, началото на осемдесетте, в Русия не можеше да има такива шноли, не се продаваха. Може да я е донесъл някой познат? Така развълнуван, Аргунов не можеше да си спомни някой да им е носил сувенири от Франция. Пък и никой от неговото обкръжение не беше ходил във Франция, в онези времена дори пътуването до България се смяташе за голям късмет. А почти всички негови познати от научните среди бяха от категорията, на която бе забранено да излиза в чужбина.
Освен това на шнолата имаше малка цветна рисунка, изобразяваща момче с кръгли очила и черна мантия. Хари Потър. Него го бяха измислили съвсем наскоро, само преди няколко години.
— Не е на Лялка — дрезгаво изрече Аргунов. — Какво да правя, Слава? Няма да понеса това, ще полудея.
Новогодишният празник има една особеност: колкото и да се готвиш за него, той се прокрадва внезапно и непременно се оказва, че не си свършил още много неща, не си решил сума ти въпроси и в последния момент изведнъж ти хрумва, че си забравил да купиш подарък на някого. Не знам как е с другите, но с мен винаги е точно така. 31 декември се е превърнал за мен в ден на суетливо и глупаво тичане напред-назад из района — заради ежедневните служебни задачи и спорадичното влизане в някой магазин. Първо си спомних, че не съм купил подарък за приятелката на Мусатов, а ако под мамината разкошна елха не се намери празнично опаковано пакетче за нея, маминка няма да ме разбере. Бях повече от сигурен, че вече е купила нещо от себе си за това момиче, което нито тя, нито аз бяхме виждали. Но в традициите на родителския ми дом беше да има подаръци от всекиго за всекиго. Тоест отделно от родителите и отделно от другаря капитан Дорошин. А аз не знаех дори името на момичето… Мусатов май веднъж го беше споменал в разговор, но аз не бях обърнал внимание и не бях го запомнил. Добре че след перестройката в нашия новогодишен бит навлязоха персонажите от източния календар: ако не знаеш какво да подариш — подаряваш съответната фигурка, това не може да се сбърка. Настъпващата година е година на Петела, така че за госпожицата на Мусатов аз избрах симпатична жълто-червена плюшена кокошка, която предизвикателно кудкудякаше, когато я натиснеш по гърдите.
След около два часа внезапно ме обля пот: нямам подарък за татко! По дяволите, как съм могъл да забравя?! Та нали още преди месец бях мислил за това и дори бях решил какво точно ще му подаря, а ето че бях забравил да го купя. Кой знае защо, имах ясното усещане, че съм го купил… Обаче не. Само го измислих. Наложи се да се кача в колата и трескаво да обикалям от цветарски магазин на цветарски магазин, търсейки растението, което толкова бе харесало на татко по време на гастрола му в Барселона. Такова цвете стоеше на перваза в гримьорната му и татко просто бе полудял по него. Ако поне знаех как се казва! Пак хубаво, че си спомнях как изглежда. Продавачките ме гледаха, сякаш бях идиот, когато сновях с безумни очи по лавиците и етажерките и мучах нещо неразбираемо за „едни такива продълговати листенца с пъпчици, отгоре червенички и с жилчици“. Към седем вечерта, когато магазините вече затваряха, най-сетне намерих каквото търсех. Разбра се, че се казвало кротон. Господи, дано сега не забравя как се казва.