Капан за мишки

— Добре, татко, благодаря — усмихнах се аз колкото можах по-радостно, — всичко разбрах. Та какво решихме за цветето? Къде ще го сложим?

Всички облекчено си поеха дъх. И тогава аз извадих от пазвата си своето малко отмъщение, с което се бях сдобил в аптеката:

— Между другото, татко, не се тревожи, донесох ти таблетките срещу хемороиди. Лекувай се със здраве.

Неслучайно, неслучайно казват за баща ми, че е не само велик певец, но и превъзходен актьор. Всеки може да завиди на неговото самообладание. Лицето му остана все така оживено, гърбът — изправен, гърдите — изпъчени, главата — все така високо вдигната. Ала почти никой на този свят не е в състояние да контролира реакциите на вегетативната си нервна система. Така че татко позеленя. И то твърде забележимо.

— Имаш своеобразен хумор, синко — прозвуча като тътен гласът му, което не предвещаваше нищо добро.

В тези исторически минути в зимната градина нямаше глупаци. Нито един. Ето защо всички разбраха всичко.

— Владимир Николаевич! — Юля хвана баща ми за ръката и го помъкна към вратата. — Мисля, че е време да докажем на сина ви, че не страдате от хемороиди. Какво ще кажете за една мазурка? А Игор ще ни посвири.

Оцених нейната находчивост, макар че относно мазурката нещо се съмнявах. Е, татко несъмнено щеше да се справи без проблеми — трийсет години на сцената все значат нещо, — относно Юля обаче никак не бях сигурен. Влязохме в хола, където беше роялът, и аз гръмко обявих:

— Мазурка! Каним всички желаещи! Солисти — Владимир Дорошин и Юлия Пинчук.

Гостите изненадано се оживиха (или оживено се изненадаха?) и се приготвиха за поредния майтап. Познавах тази компания от много години: освен маминка, никой не би могъл да танцува мазурка, но тъй като татко вече беше ангажиран от Юля, за нея нямаше да се намери кавалер. Засвирих нещо по-лесно, от Шопен (отдавна съм си изгубил техниката за по-сложните творби), а татко и Юля затанцуваха. И то как! Не бях предполагал, че татко все още е способен на такива пируети. Впрочем защо ли се учудвам? Наглед той не е кой знае какво, но се грижи за формата си просто перфектно. Всеки ден плува в басейн цял километър с мощен бруст, за да си поддържа дишането.

Мусатов се облегна на рояла и се наведе към мен:

— Защо го сдъвка така? Стари дрязги ли?

— Аха — кимнах аз, без да прекъсвам бързия пасаж. — Болна тема. Не одобрява избора ми на професия. Слушай, а твоята Юля къде се е научила толкова добре да танцува мазурка?

— Като малка е учила бални танци.

— Ааа… Ти нали не се сърдиш, че татко флиртува с нея? Не обръщай внимание, той обича млади жени, но чисто естетически. Работата няма да отиде по-далече от погалване по главицата или рамото.

Нагло си кривях душата, защото прекрасно знаех: ако татко пожелае, работата ще отиде именно там, където той пожелае. Любовницата му, за която научих съвършено случайно, беше млада и ослепително красива.

— Надявам се — засмя се Андрей. — Макар че общо взето не съм ревнив.

Мазурката отиваше към края си. Внимателно взех последната нота — безтегловна, въздушна — и отлепих пръсти от клавишите. Сред стоварилата се върху танцьорите буря от аплодисменти и приветствени викове влезе мама и покани всички на масата. Празникът продължи.

След втората трапеза всички се изсипахме навън от къщата и започнаха забавленията около украсената елха. Чичо Ваня Люц изнесе китарата, аз взех цигулката и организирахме танци на снега. Оказа се, че пристигналата с Люц певица е донесла костюм на Азучена, така че ние на бърза ръка запалихме огън и тя ни демонстрира цигански танц, след което превключи на цигански песни, под звуците на чиито жарки мелодии вече танцуваха всички.

Аз не умеех да свиря на цигулка и едновременно да танцувам, така че стоях неподвижно и след известно време така премръзнах, че бях готов да рухна в безсъзнание. Добре си бяха онези, които пийнаха, а аз тепърва трябваше да шофирам. Обикновено на Нова година оставам да нощувам при родителите си и не отказвам алкохол, но днес трябваше да закарам в града Юля и Андрей, така че нямах право да се стопля с чашка. Трябваше да се задоволявам с много горещ чай. Изчаках една пауза в танците и изтичах в къщата, кипнах чайника и като се парех, изгълтах огромна чаша сладък чай с три пирожки. Или с четири. Или дори с пет… Още не бяха поднасяли десерт и блюдата с красиво подредени млинове, пирожки и пасти стояха в кухнята — толкова съблазнителни наглед, излъчващи умопомрачителни аромати. Много ясно си спомням как си взех първата пирожка с ябълки и колко ми беше вкусно, а после паметта ми фиксира само момента, когато изведнъж забелязах как купчинката в блюдото някак подозрително е намаляла, и то е намаляла твърде забележимо.