Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Кали се вкопчи в разума си, докато тялото й привикваше към студа и тънките дрехи, към писъците и трагедията. Миризмата от тоалетните я зашеметяваше. Беше само въпрос на време, преди да се разболее. Бореше се с нощните грабители, които се опитваха да откраднат купата й и скритите корички хляб. Криеше се в сенките, когато надзирателката садистка тръгнеше на лов. Четирите жени се притискаха една в друга на горното легло, за да се топлят взаимно и да се защитават.
Снеговете през декември 1944 година засипаха лагера и поприкриха ужасите и грозотата му. Затворничките замръзваха и припадаха от студ в ледената барака, в която бяха принудени да стоят часове наред, но човек не трябваше да се движи или да се разколебава. За щастие, изпратиха Кали заедно с френската работна група в място отвъд оградата, където храната и местата за живеене бяха малко по-добри. Накараха ги да изкопават зеленчуци от замръзналата земя. После ги пратиха в друг, по-далечен лагер, за да дялат камъни и да местят павета за направата на нови пътища. Пръстите на ръцете и краката й изтръпваха от студа. Гащеризонът, който й бяха дали, изобщо не топлеше, но поне все още беше с ботуши на краката и всяка вечер ги завързваше здраво за себе си.
- Трябва да избягаме. - Мадлен винаги беше пълна с планове, оглеждаше входовете и търсеше начини за подкупване на другите работници.
- Но не и в това време - казваше Селин, която кашляше все по-силно, когато излизаха навън. Вече не можеше да върви и да работи с тяхното темпо. Те се опитваха да я прикрият, стараеха се пазачите да не я забележат. Бяха нужни дванадесет души, за да дърпат тежкия валяк по твърдата настилка, и те дърпаха, потта се лееше по лицата им и ръцете им бяха изтръпнали, но не трябваше да спират. Една жена припадна и се просна на замръзналия камънак, не успя да се изправи. Пазачът застана над нея и я заудря с палката, а тя се сви, за да се прикрие.
- Захващайте се за работа! - нареди той на останалите, после повлече жената настрани и я застреля.
- Не прави нищо - промърмори Селин, видяла изражението на лицето на Кали. - И неговото време ще дойде.
- Как може да си сигурна? - прошепна Каролайн.
- Знам го със сърцето си, само въпрос на време е и ще бъдем спасени. Не мисли за това, иначе ще те съсипе.
Върнаха се в лагера, бяха гневни и гладни, телата ги боляха. Трупът на жената лежеше там, където бе паднал, замръзнал на земята. Кали вече бе видяла толкова много смърт, че едва поглеждаше към жертвите, но сърцето й беше смаяно от тази жестокост. В това ужасно място нямаше никаква милост, никаква жал. Всяка една от тях бе просто впрегатен кон и имаше един-единствен избор - да работи или да умре.
Имаше много подобни случаи, но яростта изгаряше Кали чак до мозъка на костите. „Аз ще оцелея и ще разкажа на всички какво става тук“, обеща си тя. Другите не казваха нищо. Единственото, което имаше значение, бе да се заредят, да намерят храна и да оцелеят до сутрешната проверка.
- Има само един сигурен начин да се излезе оттук - въздъхна Мари, най-младата от приятелките на Кали - и това е през огнената пещ на крематориума. Те мислят, че ние нямаме души, че сме ходещи мъртъвци, но ние ще се измъкнем оттук по друг начин.
- Нека да не мислим за тези неща - каза Селин. - Знам една игра, на която можем да поиграем. Да легнем и всяка да каже какво е любимото й меню. Да се престорим, че сме в бирария и можем да си поръчаме каквото си искаме.
- От това само ще огладнея повече - простена Мадлен. - Но бих искала pot au feu62, с гъст тъмен сос, зелена салата с винегрет, малко сирене Vignotte и специалния десерт на маман, tarte aux pommes63.
- Как би аранжирала масата, с какъв цвят покривка и с какви цветя във вазата? - насърчи я Селин да продължи историята си.
Всички описаха менюто си и Кали откри, че може да си представи ястията и да усети мириса на чесъна и билките. Тя избра овчарския пай на Мима с маслена коричка, последван от ягоди и най-добрия сладолед на „Капалди“ Устата й се навлажни само от картината в ума й. За няколко минути те се бяха измъкнали от този ад и се бяха пренесли на друго място. Благодари на бога, че е открила толкова добри приятелки. Те бяха спасили разсъдъка и живота й за още няколко дни напред.
Друг път решиха, че всички ще имат рожден ден и трябва да се подготвят и взаимно да си направят изненадващи подаръци - лесно бе да се каже, но трудно да се направи. На входа на лагера имаше редичка пролетни цветя, поникнали сред тревата. Бяха достатъчно, за да може Кали да ги сплете и да направи цветна огърлица за Селин. Приятелката й слабееше от ден на ден, вече едва дишаше, а в края на дванадесетчасовата смяна се изправяше с мъка. Трябваше да я придържат на път за бараката, но носеше огърлицата с огромно удоволствие.