Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Трябва да вървя – отсече тя, налапа последната хапка от сладката, хвана дръжката на евтината си чанта и го изгледа остро.
– Почти обед е – каза Страйк. – Да ти взема ли още нещо?
– Не.
Ала не помръдваше. Той се чудеше колко ли е бедна и дали изобщо се храни редовно. Имаше нещо под повърхността ѝ, което му се струваше трогателно – някаква яростна гордост, уязвимост.
– Е, добре тогава – каза тя, като пусна чантата си и се намести на твърдия стол. – Ще изям един „Биг Мак“.
Страйк се боеше да не би тя да си тръгне, докато той е още на щанда, но когато се върна с двата подноса, тя още беше там, дори намусено му благодари.
Страйк опита различен подход.
– Добре познаваш Кийрън, нали? – попита той, като разчиташе на факта, че лицето ѝ се бе разведрило при споменаването на името му.
– Да – отвърна тя притеснено. – Често го виждах с нея, все той я возеше.
– Каза, че Лула написала нещо на задната седалка, преди да спрат пред „Вашти“. Показа ли ти нещо написано, или може би ти го даде?
– Не – отвърна тя и натъпка устата си с пържени картофи, после добави: – Нищо такова не видях. Защо, какво е било?
– Не знам.
– Може да е бил списък за пазар.
– Да, така са помислили и в полицията. Сигурна ли си, че не я видя да носи лист хартия, писмо, плик?
– Да, сигурна съм. Кийрън знаеше ли, че ще се видите с мен? – попита Рошел.
– Да, казах му, че си в списъка ми. Той ми съобщи, че си живеела в „Сейнт Елмо“.
Това като че ѝ достави удоволствие.
– Къде живееш сега?
– Вас какво ви засяга? – рече внезапно наострена.
– Не че ме засяга, просто водя любезен разговор.
При тези му думи Рошел тихичко изсумтя.
– Сега имам свое жилище в Хамърсмит.
Известно време дъвка, а после за пръв път доброволно предложи информация.
– Често слушахме Дийби Мак в колата. Аз, Кийрън и Лула. – И тя започна да рапира:
Хидроквинон е за простите, черен съм до мозъка на
костите.
Ако подценяваш Дийби, светът тесен ще ти се види.
Гордо си карам мойто ферари и майната му на Джохари.
Пари ми дай, не брейк, на теб говоря, мистър Джейк.
Тя изглеждаше горда, сякаш го бе поставила на мястото му и го бе лишила от възможен отговор.
– Това е от „Хидроквинон“ – обясни.
– А какво е хидроквинон? – осведоми се Страйк.
– Препарат за изсветляване на кожата. Рапирахме си го това на отворени прозорци в колата – похвали се Рошел. При спомена грозното ѝ лице засия от топла усмивка.
– Значи Лула е очаквала с желание срещата с Дийби Мак?
– Да – потвърди Рошел. – Знаеше, че той я харесва, и това ѝ беше много приятно. Кийрън също се вълнуваше, все караше Лула да ѝ го представи. Искаше да се запознае с Дийби.
Усмивката ѝ помръкна, тя зачопли мрачно бургера си, после каза:
– Това ли е всичко, което ви интересуваше? Защото трябва да си вървя.
Започна да яде забързано, като тъпчеше големи хапки в устата си.
– Лула сигурно те е водила на много места?
– Да – отвърна Рошел с пълна уста.
– Ходила ли си с нея в „Узи“?
– Да, веднъж.
Преглътна и започна да изрежда други заведения, които бяха посещавали с Лула в началната фаза на приятелството им, а разказът ѝ звучеше като вълшебна приказка въпреки цялата ѝ решимост да отхвърли всеки намек, че е била заслепена от начина на живот на една мултимилионерка. Лула бе измъквала Рошел веднъж седмично от мрачния свят на приюта и груповата терапия, за да я хвърли във вихъра на скъпи забавления. Страйк отбеляза колко нищожно малко му бе казала Рошел за Лула като личност и колко по-голямо бе ударението върху Лула, притежателката на кредитни карти, които купуваха чанти, якета и бижута, Лула, благодарение на която Кийрън се бе появявал редовно като дух от бутилка, за да отведе Рошел от приюта. Тя описваше въодушевено и с подробности подаръците, които Лула ѝ беше купувала, магазините, където я бе водила, ресторантите и баровете, които бяха посещавали заедно, знаменитостите, които бяха срещали. От последните никой не я бе впечатлил и за всеки имаше по някой презрителен коментар.