Зовът на кукувицата

Отново се върна на Чаринг Крос Роуд и закуцука към офиса си през временния пешеходен тунел. Припомни си как Робин го беше събудила сутринта: с дискретно почукване, чаша чай, заучено мълчание по повод походното легло. Не биваше да допуска това да се случва. Имаше и други пътища за интимност освен възхищението пред женска фигура във впита рокля. Не искаше да обяснява защо спи в службата си; ужасяваха го въпросите от личен характер. А бе възникнала ситуация, в която тя го бе нарекла Корморан и му бе подсказала да се закопчее правилно. Изобщо не биваше да се успива.

Докато се изкачваше по металните стълби покрай затворената врата на „Графичен дизайн Крауди“, Страйк реши да е по-хладно авторитетен пред Робин до края на деня като един вид противотежест на гледката с косматия му корем.

И мигом щом взе това решение, чу от офиса си висок смях и два женски гласа, звучащи едновременно.

Страйк замръзна, заслушан и изпаднал в паника. Не беше върнал обаждането на Шарлот. Опита се да разпознае настроението по тона ѝ; присъщо за нея бе да се появи лично, да превземе с чар временната му секретарка, да я превърне в свой съюзник, да внуши на подчинената му собсвената си версия за истината. Двата гласа отново преминаха в смях и той не можеше да различи чии са.

– Здравей, Стик – чу се весел поздрав в мига, в който той отвори стъклената врата.

Сестра му Луси седеше на продъненото канапе и държеше чаша с кафе, а около нея бяха струпани торби от „Маркс енд Спенсър“ и „Джон Луис“.

Първоначалната вълна на облекчение, че посетителката не е Шарлот, бе укротена от по-малко мрачните опасения за темата ѝ на разговор с Робин и за това колко знаеше вече тя за личния му живот. Отвърна на прегръдката на Луси и забеляза, че Робин бе затворила междинната врата към походното легло и торбата му с вещи.

– Робин каза, че си излязъл по детективски дела.

Луси изглеждаше в повишено настроение, както често ѝ се случваше, когато бе навън, незатормозена от Грег и момчетата.

– Да, ние детективите го правим понякога – рече Страйк. – А ти на пазар ли беше?

– Позна, Шерлок.

– Искаш ли да излезем за по кафе?

– Вече си имам кафе, Стик – посочи тя чашата си. – Днес не си от най-наблюдателните. Да не би да накуцваш, а?

– Няма такова нещо.

– Посещавал ли си наскоро господин Чакрабати?

– Да, сравнително скоро – излъга Страйк.

– Ако не възразявате – обади се Робин, която си обличаше шлифера, – ще изляза да обядвам, господин Страйк.

Решението му отпреди малко да бъде професионално хладен с нея сега изглеждаше не само ненужно, но и грубо. У нея имаше повече такт, отколкото у всяка друга жена, която той познаваше.