Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Да, добре, Робин, няма проблем – каза той.
– Приятно ми е, че се запознахме, Луси – каза Робин, помаха с ръка и изчезна, като затвори зад себе си стъклената врата.
– Тя много ми харесва – възторжено заяви Луси, когато стъпките на Робин заглъхнаха. – Чудесна е. Гледай да я задържиш за постоянно.
– Да, добра е – потвърди Страйк. – За какво толкова се смеехте двете?
– О, по повод годеника ѝ. По думите ѝ ми напомня малко Грег. Робин спомена, че имаш важен случай. Не се притеснявай, беше много дискретна. Каза, че било подозрително самоубийство. Сигурно е доста неприятно.
Тя му отправи красноречив поглед, който той предпочете да не тълкува.
– Не ми е за пръв път. Имах няколко такива случая в армията.
Ала се съмняваше, че Луси го слуша. Беше си поела дълбоко дъх. Той знаеше какво предстои.
– Стиг, да не сте се разделили с Шарлот?
По-добре да приключеше с това.
– Да, разделихме се.
– Стик!
– Няма нищо, Луси, добре съм.
Ала доброто ѝ настроение бе пометено от гняв и разочарование. Страйк изтърпя изблиците ѝ, уморен и измъчван от болка: знаела си, че Шарлот пак ще направи същото, примамила го да напусне Трейси и фантастичната си военна кариера, убедила го да се нанесе при нея, та да го направи възможно най-зависим да го зареже накрая...
– Аз сложих точката, Луси – поправи я той. – А връзката ни с Трейси беше приключила, преди...
Все едно да убеждава лава да потече назад. Защо не бил осъзнал, че Шарлот никога няма да се промени, че се е върнала при него само заради драматизма в ситуацията, привлечена от раняването и медала му? Кучката се правела на ангел на милосърдието, докато не се отегчила, била опасна и зла, търсела себеутвърждаване в бъркотията, която причинявала, наслаждавала се на болката, която нанасяла...
– Аз я напуснах по свой избор.
– И къде живееш? Кога се случи това? Ах, тази проклетница... Не, съжалявам, Стик, няма да се преструвам повече. Толкова години наред те подлагаше на какви ли не гадости... Господи, Стик, защо не се ожени за Трейси?
– Луси, да оставим това, моля те.
Той премести няколко от пликовете ѝ от „Джон Луис“, пълни с панталонки и чорапи за синовете ѝ, и се отпусна тежко на канапето. Знаеше, че изглежда брадясал и запуснат. Луси бе на ръба да се разплаче; денят ѝ в града бе съсипан.
– Сигурно не си ми казвал, защото си знаел, че ще се държа така – рече накрая и подсмръкна.
– Мина ми и такава мисъл.
– Добре, съжалявам – ядосано изрече тя с блеснали от сълзи очи. – Ама каква кучка само, Стик. О, господи, кажи ми, че никога няма да се върнеш при нея. Моля те, само това ми кажи.
– Няма да се върна при нея.
– Къде си отседнал, у Ник и Илза ли?
– Не, в Хамърсмит съм. (Първото място, което му хрумна и което свързваше с бездомничеството.) Нещо като пансион е.
– О, Стик... Ела да живееш у дома.
За миг му се мерна резервната стая в синьо и насилената усмивка на Грег.
– Луси, устройва ме там, където съм. Просто искам да си върша работата и да съм сам известно време.
Отне му още половин час да я изтика от офиса си. Тя се чувстваше виновна, че си е изпуснала нервите, извиняваше се, после направи опит да се оправдае, което доведе до ново оплюване на Шарлот. Когато най-сетне реши да си тръгне, той ѝ помогна с пакетите надолу по стълбите, като успешно я разсея от струпаните кашони с негови вещи на площадката, и накрая я качи в такси в края на Денмарк Стрийт.
Кръглото ѝ и изцапано от разтеклата се спирала лице беше обърнато към него зад задното стъкло. Отправи ѝ принудена усмивка и ѝ помаха, преди да запали цигара. Помисли си как представата на Луси за съчувствие твърде много напомняше методите за разпит, прилагани в „Гуантанамо“.
10
Робин бе придобила навика да купува сандвичи и за Страйк, когато той оставаше в офиса през обедната почивка, и след това да си прибира дължимото от кутията за дребни разходи.
Днес обаче не бързаше да се върне. Въпреки неведението на Луси бе забелязала колко притеснен изглеждаше Страйк, че ги заварва да разговарят. Изражението му, когато влезе в офиса, бе също толкова мрачно като при първата им среща.
Робин се надяваше да не е изрекла нещо пред Луси, което на Страйк не би му харесало. Не можеше да се каже, че Луси бе натрапвала любопитството си, но бе задавала въпроси, за които Робин нямаше решение как да отговори.
– Срещна ли се вече с Шарлот?
Робин бе предположила, че това е красивата бивша съпруга или приятелка, на чието излизане от сградата бе станала свидетел първата сутрин. Избегнатият на косъм сблъсък помежду им надали можеше да се приеме за среща, така че тя бе отговорила: