Зовът на кукувицата

– О, боже, това никак няма да е забавно за Корморан – отбеляза Луси със странна нотка в гласа.

Робин придоби объркан вид.

– Не ти ли е казал? Повечето хора го знаят. Майка ни беше прочута... наричат ги групарки, нали? – Изведнъж усмивката на Луси бе станала някак насилена, а при целия ѝ стремеж да се покаже неутрална, гласът ѝ пресекваше. – Цялата история я има в интернет. В наши дни всичко е там. Умря от свръхдоза и казаха, че било самоубийство, но според Стик било дело на бившия ѝ съпруг. Нищо не се доказа. Стик беше бесен. Във всеки случай беше ужасно и мъчително. Може би тъкмо затова клиентът е избрал Стик. Доколкото схващам, самоубийството е станало със свръхдоза.

Робин не отговори, но нямаше значение; Луси продължи, без да изчака отговора:

– Тогава Стик напусна университета и постъпи във военната полиция. Семейството беше много разочаровано. Беше много умен, никой от близките ни не е учил в Оксфорд. Ала той просто си събра багажа и постъпи в армията. Явно му подхождаше, защото постигна голям напредък там. Честно казано, за мен е много жалко, че напусна. Можеше да остане въпреки това, което се случи с крака му...

Робин не издаде и с трепкане на клепач, че не знае нищо по въпроса.

Луси отпи от чашата си.

– Откъде точно в Йоркшър си?

Нататък разговорът потече приятно до момента на влизането на Страйк, когато двете се смееха на описанието, което Робин даваше на последния опит на Матю в начинанието „Направи си сам“.

Ала докато вървеше обратно към офиса със сандвичите и чипса, на Робин ѝ бе по-мъчно за Страйк, отколкото преди. Бракът му – или ако не бяха женени, сериозната му връзка – се бе провалил; той спеше в офиса си; претърпял бе раняване във войната, а сега бе установила, че и майка му бе починала при съмнителни и грозни обстоятелства.

Тя не се преструваше пред себе си, че това състрадание не е примесено с любопитство. Вече знаеше, че непременно в близкото бъдеще ще потърси подробности в мрежата за смъртта на Леда Страйк. В същото време се чувстваше виновна, задето бе зърнала неуместно част от косматия корем на Страйк, случайно изложен на показ сутринта. Вече знаеше, че той е горд и самостоятелен човек; това бяха негови качества, които пораждаха у нея симпатия и уважение, та макар и тези качества да намираха израз в походно легло, лични вещи в кашони на площадката, празни кутии от полуготови нудли в кошчето за боклук и да предизвикваха презрение у хора като Матю, за които всеки, живеещ в некомфортна среда, непременно е мърляч или пройдоха.

Робин не беше сигурна дали не си въобразява, че атмосферата в офиса бе леко напрегната при завръщането ѝ. Страйк седеше пред монитора на компютъра ѝ, тракаше по клавиатурата и макар да ѝ благодари за сандвичите, не се откъсна от работата си както обичайно, за да побъбрят десетина минути по случая „Ландри“.

– Трябва ми компютърът за малко, ще ти бъде ли удобно да поседиш на канапето? – попита я той и продължи да чатка по клавишите.