Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Халал го възпря с властен жест.
— Не прибързвай. Тя е създала трикръвна. Ами ако Мейгрейт реши да сключи съюз с Рулке? Двамата заедно биха могли да застрашат дори Талалейм.
— Що за безумие! — настръхна презрително Еламай. — И сега какво да правим?
— Аз не… — обади се Фейеламор. — О, ти не виждаш опасността?! — скастри я Еламай. — Мейгрейт може би притежава всички дарби — и на кароните, и на фейлемите. Тя ни е опознала, разбира ни, а след всичко, което си и причинила, просто е немислимо да не ни е намразила.
— Аз се погрижих да прекърша волята й.
— Явно се възстановява бързо, защото вече чухме как е повела армия към Банадор, за да защити родината на своя приятелка. Тя е способна да ни помете. А Талалейм е уязвим. Нали затова се прехвърлихме тук? Ние сме малобройни и слаби. Нашите илюзии, с каквото ще хитроумие да ги създаваме, не са защита срещу грубото могъщество на кароните, нито пък срещу техните машини, каквато си е направил и Рулке тук. Нищо чудно да ни отнемат света накрая.
— Не виждам изход — сведе глава Гетрен.
— Загубихме правото да бездействаме — троснато му отговори Халал. — Ако машината на Рулке започне да работи безупречно, той ще си присвои този свят и ще заламти за нашия. Щом сме дошли да се опълчим срещу кароните, нека го направим. Те и техните творения са най-нетърпимата заплаха за нас, откакто тези нашественици завзеха Аакан. И оттогава нищо не се е променило. Потънали в скръб заради принудителното откъсване от нашия свят, ние си позволихме да забравим, че бяхме решени да погубим кароните!
— Приемам упрека — смънка Фейеламор. — Страхът ни беше твърде силен, а и Възбраната като че премахна неотложността на нашата задача.
— И онази книга ме плаши — промълви Гетрен. — Длъжни сме да я намерим и унищожим.
— Как? — попита Еламай.
— Няма съмнение, че е у Мендарк — каза и Халал. — Някой от нас ще отиде в Туркад, ще вземе книгата и ще я изгорим. Ето я първата ни нова задача.
— А Рулке? — подсети ги Гетрен.
— Ще се борим с него — отсече Еламай, — колкото ще да е силен, И колкото ще да сме слаби ние!
— Значи е задължително да имаме свое творение, което да противопоставим на неговото — оживи се Фейеламор.
— Никога! — креснаха тримата в един глас. — По-тежко прегрешение не може да има.
Тя обаче се бе изпъчила насреща им, отново поела ролята на водач.
— Изслушайте ме! Повече от три хилядолетия сме тук като противници на кароните. Ако паметта не ви изневерява, опитахме всички средства, с които разполагат фейлемите. И си останахме безпомощни, защото се придържахме към забраната и отказвахме да увеличим мощта си с магически творения. Колцина от своите загубихме, преди да проумеем това? А и по-късно? Накрая по неволя се скрихме и се принудихме да забравим защо сме на този свят. Мейгрейт беше моето средство да заобиколя забраната — творение в облика на човек!
— Но Мейгрейт вече е загубена за тебе, сега е неподвластна никому — напомни Халал. — Значи сме по-закъсали отвсякога.
— Ето я нашата втора задача — отсъди Гетрен. — Мейгрейт трябва да умре!
Фейеламор се смръзна и очите й придобиха стъклен блясък.
— Не… — прошепна тя. — Мейгрейт е всичко за мен, колкото и жестоко да се отнасях с нея. Все едно да си отрежа ръката.
— Тази твоя ръка е гноясала и е задължително да бъде отсечена, иначе гибел застрашава цялото тяло. Не я смятай за по-важна от Талалейм!
— Не — повтори Фейеламор.
— На нас също не ни допада, но се налага да бъде извършено.
И тримата впиха погледи в нея. Тя отново се залута в мислите си, отчаянието и несбъднатите мечти се подхранваха взаимно и почти я подлудиха. Никога нямаше да си върне Мейгрейт. С ума си съзнаваше правотата на другите фейлеми, но душата й не би склонила за нищо на света.
— Не мога да го направя. — Прехапа си устните до кръв. — Ще гласувате ли?
— Да! — натъртиха тримата.
— Тогава аз заявявам несъгласието си. Умолявам ви, не и причинявайте зло. Двете сме обвързани.
— Губиш! — сопна й се Еламай. — Ще се подчиниш ли на решението ни, или пак ще отидеш в изгнание със своята трикръвна?
Фейеламор се разкъсваше пред немислимата принуда да избере.
— Няма да преживея ново изгнание. Но Мейгрейт… Как да допусна да я погубите? Знаете какво означава тя за мен.
— Ти загуби — студено изрече Гетрен.
Фейеламор нахлупи качулката на главата си и се сви на топка. Тримата се спогледаха.
— Мейгрейт винаги ми е била симпатична — първа заговори Еламай. — Но ще изпълня решението, щом е нужно.